⚖️ Когато съдебното решение не отговаря на процесуалните стандарти: недопустимост на въззивното решение
В съдебната практика често се сблъскваме със ситуации, в които процесуалните нарушения водят до обезсилване на съдебни актове.
Решение №8/10.01.2025 г. по дело №2224/2023 г. на Върховния касационен съд (ВКС) разкрива ключови аспекти на недопустимостта и прави ясно разграничение между правилното и неправилното прилагане на закона.
🔍 Контекст на казуса
💡 Казусът: Спор за собственост върху земеделски имот, възстановен частично по реда на ЗСПЗЗ. Ищците претендират, че са собственици въз основа на наследство и давност, докато ответниците оспорват тези претенции, позовавайки се на нотариални актове и добросъвестно владение.
💡 Основният въпрос: Има ли въззивният съд право да разгледа основания, които не са заявени от страните, и какви са последиците от това?
❗️ Недопустимостта на решението – правни основания и анализ
1. Нарушение на диспозитивното начало (чл. 6 ГПК)
⚠️ Принципът на диспозитивностзадължава съда да се произнася само по заявените искания и обстоятелства. В случая въззивният съд е разгледал казуса извън тези рамки:
• Вместо да се произнесе по исканията на ищците за собственост въз основа на наследство и давност, съдът е разгледал въпроса за възстановяване на имота по ЗСПЗЗ, което не е било предмет на заявените искания.
• Това е довело до нарушение на чл. 6 ГПК, който е основополагащ за справедливия процес.
2. Липса на съответствие между обстоятелствена част и петитум (чл. 129, ал. 1 и чл. 130 ГПК)
⚠️ Исковата молба на ищците съдържа обстоятелства, че имотът е придобит по наследство и давностно владение, но формулираният петитум не отразява напълно тези обстоятелства.
• Съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК исковата молба трябва да бъде ясна и точна, а петитумът да съответства на изложените факти.
• Въззивният съд е пропуснал да даде указания за отстраняване на тази нередовност (чл. 130 ГПК), което е довело до процесуално нарушение.
3. Проблем с идентификацията на имота
⚠️ Въззивният съд не е извършил подробен анализ на идентичността на процесния имот. Липсата на изчерпателно разглеждане на доказателствата, включително заключенията на вещите лица, е довела до необосновани изводи относно принадлежността на имота.
4. Нарушение на правото на защита (чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и чл. 12 ГПК)
⚠️ Вместо да анализира дали имотът е възстановен в полза на ищците, въззивният съд е приел за установено, че реституцията по ЗСПЗЗ е частично осъществена, без да разгледа възможността за отказ или неправомерно възстановяване. Това е нарушило правото на защита на ищците.
📌 Изводи и указания на ВКС
🛑 Решението е обезсилено поради:
• Нарушение на чл. 6 ГПК (принцип на диспозитивност).
• Липса на указания по чл. 130 ГПК за отстраняване на нередовностите в исковата молба.
• Непълнота в анализа на доказателствата и неправилно установяване на релевантните факти.
• Процесуална недопустимост, произтичаща от произнасяне извън рамките на заявените искания