Недопустимост на въззивното решение

⚖️ Когато съдебното решение не отговаря на процесуалните стандарти: недопустимост на въззивното решение

В съдебната практика често се сблъскваме със ситуации, в които процесуалните нарушения водят до обезсилване на съдебни актове. 

Решение №8/10.01.2025 г. по дело №2224/2023 г. на Върховния касационен съд (ВКС) разкрива ключови аспекти на недопустимостта и прави ясно разграничение между правилното и неправилното прилагане на закона.

🔍 Контекст на казуса

💡 Казусът: Спор за собственост върху земеделски имот, възстановен частично по реда на ЗСПЗЗ. Ищците претендират, че са собственици въз основа на наследство и давност, докато ответниците оспорват тези претенции, позовавайки се на нотариални актове и добросъвестно владение.

💡 Основният въпрос: Има ли въззивният съд право да разгледа основания, които не са заявени от страните, и какви са последиците от това?

❗️ Недопустимостта на решението – правни основания и анализ

1. Нарушение на диспозитивното начало (чл. 6 ГПК)

⚠️ Принципът на диспозитивностзадължава съда да се произнася само по заявените искания и обстоятелства. В случая въззивният съд е разгледал казуса извън тези рамки:

• Вместо да се произнесе по исканията на ищците за собственост въз основа на наследство и давност, съдът е разгледал въпроса за възстановяване на имота по ЗСПЗЗ, което не е било предмет на заявените искания.

• Това е довело до нарушение на чл. 6 ГПК, който е основополагащ за справедливия процес.

2. Липса на съответствие между обстоятелствена част и петитум (чл. 129, ал. 1 и чл. 130 ГПК)

⚠️ Исковата молба на ищците съдържа обстоятелства, че имотът е придобит по наследство и давностно владение, но формулираният петитум не отразява напълно тези обстоятелства.

• Съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК исковата молба трябва да бъде ясна и точна, а петитумът да съответства на изложените факти.

• Въззивният съд е пропуснал да даде указания за отстраняване на тази нередовност (чл. 130 ГПК), което е довело до процесуално нарушение.

3. Проблем с идентификацията на имота

⚠️ Въззивният съд не е извършил подробен анализ на идентичността на процесния имот. Липсата на изчерпателно разглеждане на доказателствата, включително заключенията на вещите лица, е довела до необосновани изводи относно принадлежността на имота.

4. Нарушение на правото на защита (чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и чл. 12 ГПК)

⚠️ Вместо да анализира дали имотът е възстановен в полза на ищците, въззивният съд е приел за установено, че реституцията по ЗСПЗЗ е частично осъществена, без да разгледа възможността за отказ или неправомерно възстановяване. Това е нарушило правото на защита на ищците.

📌 Изводи и указания на ВКС

🛑 Решението е обезсилено поради:

• Нарушение на чл. 6 ГПК (принцип на диспозитивност).

• Липса на указания по чл. 130 ГПК за отстраняване на нередовностите в исковата молба.

• Непълнота в анализа на доказателствата и неправилно установяване на релевантните факти.

• Процесуална недопустимост, произтичаща от произнасяне извън рамките на заявените искания