Общ анализ на съдебното дело между „Сиела Норма“ АД и ЦИК – решение N 87 по т.д. N 822/2022 г., VI-2, СГС
1. Фактическа обстановка
• Договор и отношения:
• На 06.02.2021 г. „Сиела Норма“ АД и Централната избирателна комисия (ЦИК) сключват договор за доставка на 9600 машини за гласуване, софтуера към тях, логистична поддръжка и съхранение. Общата стойност на договора е 43 198 800 лв. с включен ДДС.
• Основните задължения на „Сиела Норма“ включват доставка, съхранение, логистика и предоставяне на пълна документация за машините, докато задължението на ЦИК е плащането на договорената сума.
• Спорни въпроси:
• „Сиела Норма“ предявява искове за:
• Забавено плащане на част от договорената сума.
• Пропуснати ползи за наем на машините, които са използвани от ЦИК.
• Разходи за съхранение на машините (наем на склад и логистични услуги) в размер на 791 965,81 лв..
• Лихви за забава на плащанията.
2. Ключови доводи на ЦИК:
1. Всички отношения са регламентирани в основния договор:
• Договорът, сключен по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), изчерпателно урежда правата и задълженията на страните.
• Цената на договора включва всички разходи за доставка, съхранение, логистика и поддръжка на машините, докато те станат собственост на ЦИК.
• Претенциите на „Сиела Норма“ за допълнителни разходи за наем или съхранение са извън рамките на договора и неоснователни.
2. Ползването на машините е в рамките на договорните задължения:
• Машините за гласуване са използвани от ЦИК за провеждането на изборите през юли и ноември 2021 г., но това ползване е част от договорните задължения на „Сиела Норма“.
• Не е налице основание за претенция за наем, тъй като договорът не предвижда допълнителни плащания за използването на машините.
3. Задълженията за съхранение са изцяло на „Сиела Норма“:
• Според договора, „Сиела Норма“ има задължение да осигури съхранението на машините до тяхното окончателно предаване на ЦИК.
• ЦИК е посочила склад („Карго-Партнер“ ЕООД) за съхранение, но това не създава задължение за ЦИК да сключи договор за наем или да покрие разходите за съхранение.
• „Сиела Норма“ е сключила договор със складодържателя и е поела разходите за съхранение, които са включени в договорната цена.
4. Претенциите за неоснователно обогатяване са неоснователни:
• Чл. 59 от Закона за задълженията и договорите (неоснователно обогатяване) изисква липса на правно основание за обогатяването. В случая отношенията между страните са изцяло регламентирани от договора и неоснователно обогатяване не може да се твърди.
• „Сиела Норма“ не доказва, че ЦИК се е обогатила неправомерно за тяхна сметка, тъй като всички разходи са част от договорните й задължения.
5. Неизпълнение от страна на „Сиела Норма“:
• „Сиела Норма“ е забавила изпълнението на договорните си задължения, включително предоставянето на документация и подписването на приемо-предавателни протоколи.
• Това е довело до забавено плащане от страна на ЦИК, което е обосновано от договора.
3. Защо „Сиела Норма“ смята, че разходите за наем на склад са извън договорните й задължения:
1. Действия на ЦИК при посочването на склада:
• „Сиела Норма“ твърди, че посочването на конкретен склад от страна на ЦИК (в случая – склада на „Карго-Партнер“ ЕООД) представлява поемане на отговорност за разходите за съхранение. Според тях, това действие прехвърля задължението върху възложителя.
2. Ограничен контрол върху разходите:
• „Сиела Норма“ твърди, че посочването на склада от ЦИК е ограничило тяхната възможност да изберат по-икономичен вариант за съхранение, което ги освобождава от отговорност за разходите.
3. Разграничение между „задължение за съхранение“ и „разход за склад“:
• Според „Сиела Норма“, задължението за съхранение в договора не включва изрично задължение за заплащане на наем за склада, посочен от ЦИК. Те твърдят, че разходите за този склад са допълнителни и извън обхвата на договора.
4. Аргумент за извънреден разход:
• „Сиела Норма“ разглежда разходите за склада като извънредни, тъй като не са били предвидени в договорната цена, а са резултат от действията на ЦИК.
5. Претенция за неоснователно обогатяване:
• „Сиела Норма“ твърди, че ЦИК се е обогатила неправомерно, като е ползвала складовите услуги без да заплаща за тях. Те настояват, че разходите трябва да бъдат компенсирани от ЦИК, тъй като те не са включени в първоначалната стойност на договора.
4. Съдебни изводи:
1. Договорът изключва допълнителни претенции:
• Съдът приема, че всички отношения между страните са изчерпателно регламентирани в договора. Няма основание за допълнителни искове за наем или разходи за съхранение.
2. Посочването на склада от ЦИК не създава задължение за разходи:
• Посочването на склада е логистично действие, което не променя разпределението на задълженията по договора.
3. Претенциите за неоснователно обогатяване са неоснователни:
• Приложението на чл. 59 от ЗЗД е изключено, тъй като договорът и ЗОП регулират всички права и задължения.
4. Наемът на склад е задължение на „Сиела Норма“:
• Разходите за съхранение са част от договорните задължения на изпълнителя и не могат да бъдат претендирани като отделни разходи.