Какво ни казва Тълкувателно решение №2/2023 г. от 21.01.2025 г. по тълк. д. №2/2023 г. на ОСГК на ВКС
1. Въпрос, поставен за тълкуване
Основният въпрос, по който ВКС дава тълкуване, е:
• Нищожно ли е завещание, направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му?
• Може ли в такъв случай да се приеме, че единственият мотив за съставяне на завещанието противоречи на закона, тъй като нарушава принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане?
Тълкувателното дело е образувано поради наличието на противоречива практика в съдебните решения на ВКС по този въпрос.
2. Противоречива съдебна практика
Съдебната практика е разделена на две основни групи:
1. Първата група решения (подкрепена от ВКС в това тълкувателно решение):
• Завещанието е безвъзмезден акт и мотивите за съставянето му имат значение за разкриване волята на завещателя.
• Ако завещанието е мотивирано от благодарност за положени грижи, то не е нищожно, дори и в него да е изразено очакване за бъдещи грижи.
• Ключовият аргумент тук е, че ако завещанието има няколко мотива и поне един от тях е законосъобразен и морално допустим, то остава валидно.
2. Втората група решения (отхвърлена от ВКС):
• Според тези решения, ако в завещанието има изразено очакване за бъдещо доглеждане или материална престация, то противоречи на принципа за безвъзмездност.
• Следователно, завещанието би трябвало да бъде обявено за нищожно, тъй като добива възмезден характер.
3. Мотиви на ВКС
Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) приема първото становище за правилно поради следните доводи:
3.1. Завещанието като едностранен и безвъзмезден акт
• Завещателното разпореждане е едностранен акт, с който завещателят се разпорежда със свое имущество след смъртта си.
• То не е договор, не изисква насрещно задължение от лицето, което получава наследството, и няма обвързваща сила.
• Завещанието може винаги да бъде отменено от завещателя.
• Ползвателят на завещанието не е длъжен да изпълнява определени условия, тъй като завещанието не може да създава насрещни задължения.
3.2. Роля на мотивите в завещанието
• Мотивите на завещателя са важни за разкриване на волята му, но не определят задължителния характер на завещанието.
• Благодарността за вече положени грижи е валиден мотив и не противоречи на закона.
• Очакването за бъдещи грижи не е равнозначно на възмездност, тъй като не поражда задължение за бенефициента.
3.3. Недопустимост на нищожност при наличие на повече от един мотив
• Ако завещанието съдържа повече от един мотив, то ще остане валидно, ако поне един от тях не противоречи на закона и морала.
• Наличието на благодарствен мотив прави завещанието действително, дори и ако завещателят е изразил очакване за бъдещи грижи.
3.4. Разграничение между завещание и договор за издръжка и гледане
• Завещанието не създава задължение за доглеждане, за разлика от договора за издръжка и гледане, който е възмезден и двустранен.
• Очакването на завещателя за бъдещи грижи не е юридически обвързващо, защото няма механизъм за принудително изпълнение.
3.5. Принципът за запазване на последната воля на завещателя
• Завещанието трябва да се тълкува в полза на неговата валидност, тъй като това отразява последната воля на завещателя.
• Ако съдът обявява завещанието за нищожно без категорично правно основание, това погазва волята на завещателя.
4. Отговорът на ВКС
На базата на гореизложените мотиви, ВКС постановява следното:
• Завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, не е нищожно на основание чл. 42, б. в ЗН.
• Не може да се приеме, че завещанието нарушава принципа на безвъзмездност, ако мотивите за съставянето му включват благодарност и очакване за бъдещи грижи.
• Ако завещанието съдържа няколко мотива, то остава валидно, стига поне един от тях да не противоречи на закона и морала.
5. Изводи и правно значение
• Решението уеднаквява съдебната практика – вече няма да има противоречие по въпроса за валидността на завещанията, съдържащи мотиви за благодарност и очакване на бъдещи грижи.
• Разграничението между завещание и договор за издръжка и гледане е ясно установено – завещанието остава безвъзмездна сделка, докато договорът за издръжка и гледане е възмезден.
• Завещанията ще се тълкуват в полза на тяхната валидност – съдилищата следва да признават завещания, съдържащи повече от един мотив, ако поне един от тях е законен и морално допустим.
• Решението укрепва свободата на завещаване – завещателите могат да изразяват своята благодарност чрез завещателни разпореждания, без опасност те да бъдат обявени за нищожни.
Заключение
Тълкувателното решение дава ясен и категоричен отговор, че завещание, основано на благодарност за положени грижи и очакване за бъдещи грижи, не е нищожно. Това затвърждава разбирането, че волята на завещателя трябва да бъде зачитана, ако в завещанието няма изрично изразено задължение за бенефициента да полага бъдещи грижи.