С определение от 18 август 2026 г. по гр. д. № 3118/2025 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, е допуснато касационно обжалване поради вероятна недопустимост на въззивното решение.
Най-важният правен извод е следният:
• когато реституционната процедура не е завършила в полза на лицето, което претендира настоящото право на собственост, искът по чл. 108 ЗС може да бъде преждевременно предявен поради липса на правен интерес
• в този случай въпросът не е само дали искът е основателен или неоснователен, а дали съдът изобщо може да разгледа спора за настоящата собственост по същество
• когато съществува спор кой е бил собственик на земеделската земя към момента на колективизацията, този спор следва да бъде разрешен по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, ако са налице законовите предпоставки
• след влизане в сила на съдебното решение реституционният орган следва да се произнесе съобразно установеното право
• едва след приключване на реституционната процедура може да се постави въпросът за защита на настоящото право на собственост чрез иск по чл. 108 ЗС или чл. 124, ал. 1 ГПК
Именно това разграничение е причината ВКС да приеме, че решението на Софийския градски съд е вероятно недопустимо.
Накратко за неспециалисти
Спорът е между наследници на един и същ наследодател.
Ищците твърдят, че техният общ наследодател е притежавал земеделски имот, който през 1958 г. е бил внесен в ТКЗС.
През 1992 г. една от наследниците подава заявление пред Поземлена комисия – Панчарево за възстановяване на собствеността в полза на наследниците на общия наследодател.
Собствеността обаче не е възстановена общо на наследниците. Според изложеното по делото е постановено положително реституционно решение само в полза на един от тях.
Останалите наследници предявяват иск по чл. 108 ЗС и искат съдът:
• да признае, че всеки от тях притежава по 1/3 идеална част от процесните имоти
• да осъди ответника да им предаде владението върху съответните идеални части
Софийският районен съд отхвърля исковете.
Софийският градски съд потвърждава решението.
ВКС допуска делото до касационно разглеждане, защото поставя въпроса дали при незавършена реституционна процедура тези искове изобщо са могли да бъдат разгледани по същество.
Практически казано, когато човек твърди, че неговият наследодател е бил собственик на земя преди ТКЗС, това само по себе си не е достатъчно, за да бъде признат за собственик на конкретния възстановен имот днес.
При наличие на спор първо трябва да се установи кой е бил собственик към момента на колективизацията, след което реституционната процедура трябва да бъде довършена. Едва тогава може да се води иск за настоящото право на собственост.
Фактите по делото
Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба срещу решение № 1227/04.03.2025 г. по в. гр. д. № 10806/2023 г. на Софийския градски съд.
С това решение е потвърдено решение № 20097870/20.07.2023 г. по гр. д. № 21502/2019 г. на Софийския районен съд, 167 състав.
Предявените искове са по чл. 108 ЗС.
Ищците претендират по 1/3 идеална част от два поземлени имота, които според тях представляват части от земеделски имот, принадлежал на общия наследодател А. Т. К.
По делото е прието, че:
• общият наследодател е починал през 1983 г.
• страните по делото са негови наследници
• според твърденията на ищците имотът е внесен в ТКЗС през 1958 г.
• през 1992 г. е подадено заявление за възстановяване на собствеността в полза на наследниците
• ищците не разполагат с решение, с което процесният имот да е възстановен в тяхна полза или общо в полза на наследниците
• положително реституционно решение е издадено само в полза на ответника
Какво приема Софийският градски съд
Въззивният съд приема, че при земеделска земя, подлежаща на възстановяване по ЗСПЗЗ, настоящото право на собственост не може да се установи само чрез доказване, че наследодателят е бил собственик преди включването на имота в ТКЗС.
Необходимо е да е налице решение на компетентния орган по земеделска реституция, с което собствеността върху конкретния имот е възстановена.
СГС приема, че решението на поземлената комисия, респективно на ОСЗ, има конститутивно действие.
То има значение:
• за индивидуализацията на възстановения имот
• за определяне на лицата, в чиято полза собствеността се възстановява
Тъй като ищците не разполагат с положително реституционно решение в своя полза, въззивният съд приема, че те не могат да се легитимират като собственици и отхвърля исковете по чл. 108 ЗС.
Същевременно СГС посочва, че ако ищците твърдят, че към момента на колективизацията имотът е принадлежал на общия наследодател, но впоследствие неправилно е възстановен само на един от наследниците, защитата им следва да бъде проведена чрез иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Проблемът, който ВКС установява
ВКС поставя акцента върху процесуалната последица от тези изводи.
Ако въззивният съд приема, че:
• собствеността не е възстановена в полза на ищците
• ищците не могат към момента да се легитимират като собственици
• първо следва да бъде разрешен спорът за собствеността към момента на колективизацията
• след това реституционният орган трябва да се произнесе съобразно резултата от този спор
тогава възниква въпросът дали искът по чл. 108 ЗС изобщо е могъл да бъде разгледан по същество.
ВКС приема, че въззивното решение е вероятно недопустимо.
Причината е, че според трайната съдебна практика при незавършена реституционна процедура в полза на ищеца липсва правен интерес от иск за настоящата собственост по чл. 108 ЗС или чл. 124, ал. 1 ГПК.
Такъв иск е преждевременно предявен.
Неоснователен и недопустим иск
Разграничението има съществено практическо значение.
При неоснователен иск:
• съдът разглежда спора по същество
• преценява доказателствата
• установява дали ищецът притежава претендираното право
• ако не го докаже, искът се отхвърля
При недопустим иск:
• съдът не следва да разрешава материалноправния спор по същество
• липсва необходима процесуална предпоставка за разглеждане на иска
• една от тези предпоставки е наличието на правен интерес
Ако реституционната процедура не е завършена и ищецът все още не може да се легитимира като собственик на конкретния възстановен имот, спорът за настоящата собственост може да бъде предявен преждевременно.
Това засяга допустимостта, а не само основателността на иска.
Какво установява искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ
Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ има различен предмет от иска по чл. 108 ЗС.
С него се установява кой е бил собственик на земеделската земя:
• към момента на включването ѝ в ТКЗС
• към момента на включването ѝ в ДЗС или друга селскостопанска организация
• респективно към момента на одържавяването
Следователно този иск се отнася до собствеността към минал момент.
Съдебното решение не замества само по себе си решението на административния орган по реституцията.
То установява кому е принадлежало материалното право, а реституционният орган следва да съобрази последващото си произнасяне с влязлото в сила съдебно решение.
Какво установява искът по чл. 108 ЗС
Искът по чл. 108 ЗС защитава настоящото право на собственост.
За уважаването му ищецът трябва да докаже:
• че е собственик на имота
• че ответникът владее или държи имота
• че ответникът няма противопоставимо на собственика основание да го държи
При земеделски земи, подлежащи на реституция, установяването само на старото право на собственост не е достатъчно.
Необходимо е да е завършен и реституционният фактически състав, чрез който собствеността върху конкретно индивидуализирания имот е възстановена.
Конститутивното действие на решението на ОСЗ
ВКС се позовава на Тълкувателно решение № 1/1997 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд.
В него е развит принципният извод, че при включването на частните земеделски земи в селскостопанските организации и премахването на реалните им граници се прекратява съществуването на конкретно индивидуализирания имот в предишния му вид като самостоятелен обект на собственост.
При реституцията имотът трябва отново да бъде индивидуализиран.
Решението на поземлената комисия определя конкретния обект, върху който собствеността се възстановява, и поради това има конститутивно гражданскоправно действие.
Практическият извод е:
• доказването, че дадено лице е притежавало земеделска земя преди колективизацията, не е равнозначно на доказване на настояща собственост върху конкретен реституиран имот
• за настоящото право е необходимо да е осъществен предвиденият в ЗСПЗЗ реституционен фактически състав
Когато собственикът е починал
В разглеждания спор страните са наследници на един и същ наследодател.
Това обстоятелство не е достатъчно само по себе си, за да установи съсобственост върху процесните имоти.
Трябва да бъдат разграничени два въпроса:
• кои лица са наследници
• дали конкретният земеделски имот е принадлежал на наследодателя и следователно може да бъде възстановен на неговите наследници
Удостоверението за наследници доказва наследственото качество и кръга на наследниците.
То не доказва самостоятелно, че конкретната земя е принадлежала на наследодателя към момента на колективизацията.
Кога е налице спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ
В определението ВКС посочва, че спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е налице, когато един и същ имот е заявен от повече от един правоимащ или от няколко групи правоимащи, които твърдят, че имотът е бил тяхна собственост или собственост на техния наследодател.
Не е решаващо дали на едната страна собствеността е отказана точно поради наличието на този спор.
Същественото е, че установяването на старото право на собственост е необходимо за правилното приключване на реституционната процедура.
Практиката на ВКС, на която се позовава настоящият състав
Тълкувателно решение № 1/1997 г. на ОСГК на Върховния касационен съд
Основният извод е, че решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността върху земеделска земя в реални граници има конститутивно действие.
Чрез него се индивидуализира обектът на възстановената собственост и се завършва реституционният фактически състав.
Това е основанието съдебната практика да приема, че старото право на собственост и настоящото реституирано право не могат да бъдат отъждествявани.
Решение № 1956 от 12.02.2002 г. по гр. д. № 544/2001 г. на Върховния касационен съд, V гражданско отделение
ВКС посочва това решение като част от практиката, според която при незавършена реституционна процедура искът за настояща собственост е преждевременно предявен.
Изводът е, че преди приключването на процедурата по възстановяване лицето не може да се легитимира като собственик на конкретния реституиран имот.
Решение № 399 от 09.01.2013 г. по гр. д. № 987/2011 г. на Върховния касационен съд, I гражданско отделение
Това решение е пряко относимо към разглеждания въпрос.
ВКС приема, че когато процедурата по възстановяване на собствеността в полза на ищците не е приключила, липсва правен интерес от предявяване на иск за настоящата собственост.
Искът е преждевременен, защото към този момент правото върху конкретния имот още не е възстановено в полза на лицето, което търси вещноправна защита.
Решение № 144 от 15.01.2021 г. по гр. д. № 3694/2019 г. на Върховния касационен съд, I гражданско отделение
И това решение е цитирано от ВКС в подкрепа на извода, че при незавършена реституционна процедура липсва правен интерес от положителен установителен или ревандикационен иск за настоящата собственост.
Преди предявяването на такъв иск трябва да е завършен фактическият състав, от който произтича възстановеното право на собственост.
Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд
Това решение е посочено във връзка с правилата за допускане на касационно обжалване.
ВКС приема, че касаторът трябва да формулира конкретен правен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
По настоящото дело обаче касационното обжалване е допуснато на самостоятелното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение.
Твърденията за документи с невярно съдържание
В касационната жалба ищците твърдят, че ответникът е създал и използвал документи с невярно съдържание, чрез които е получил собствеността върху процесните имоти.
Тези твърдения не са основанието, на което ВКС допуска касационното обжалване.
От определението не следва, че ВКС е установил:
• документна измама
• престъпление
• неистинност на конкретен документ
• неправомерно придобиване на собствеността от ответника
Касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивното решение.
Това разграничение е важно, защото определението по чл. 288 ГПК не разрешава окончателно материалноправния спор.
Какво трябва да се провери при сходен спор
Преди предявяването на иск за собственост върху реституирана земеделска земя практически следва да бъдат проверени няколко въпроса:
• кой е бил собственик на земята към момента на колективизацията
• с какви документи може да бъде доказано това право
• подадено ли е заявление за възстановяване на собствеността
• от кого и в чия полза е направено искането
• какво решение е постановено от поземлената комисия или ОСЗ
• на кого е възстановена собствеността
• има ли спор между различни лица относно собствеността към момента на колективизацията
• налице ли са предпоставките за иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ
• приключила ли е реституционната процедура в полза на лицето, което възнамерява да предяви иск по чл. 108 ЗС
• установена ли е идентичността между стария земеделски имот, реституирания имот и сегашния имот по кадастралната карта
• кой владее имота към момента на предявяване на иска и на какво основание
Тази проверка е необходима, защото неправилната последователност на защитата може да доведе до предявяване на недопустим иск.
Основни правни изводи
• Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и искът по чл. 108 ЗС имат различен предмет.
• По чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ се установява кой е бил собственик към момента на колективизацията или одържавяването.
• По чл. 108 ЗС се защитава настоящото право на собственост.
• Доказването на старото право на собственост на наследодателя не е достатъчно само по себе си за доказване на настояща собственост върху реституирания имот.
• При земеделската реституция решението на компетентния административен орган има конститутивно значение за възстановяване на собствеността върху конкретно индивидуализирания имот.
• Когато реституционната процедура не е завършена в полза на ищеца, може да липсва правен интерес от иск по чл. 108 ЗС или чл. 124, ал. 1 ГПК.
• В този случай искът е преждевременно предявен.
• Преждевременността засяга допустимостта на иска, а не само неговата основателност.
• Решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не замества решението на административния орган по реституцията.
• То установява принадлежността на правото към релевантния минал момент и дава основание административното производство да бъде съобразено със съдебно установеното право.
• Качеството на наследник не доказва само по себе си, че конкретният земеделски имот е принадлежал на наследодателя.
• Преди иск за настояща собственост трябва да се провери дали реституционният фактически състав е завършен.
• Допускането на касационно обжалване не означава, че ВКС е признал ищците за собственици.
• Допускането на касационно обжалване не означава и че твърденията за документи с невярно съдържание са доказани.
Заключение
Определението от 18.08.2026 г. по гр. д. № 3118/2025 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, поставя на преден план въпроса за правилната процесуална последователност при спорове за реституирани земеделски земи.
Когато реституционната процедура в полза на претендиращото лице не е завършила и съществува спор относно собствеността към момента на колективизацията, този спор следва първо да бъде разрешен по предвидения в ЗСПЗЗ ред.
Едва след приключване на реституционната процедура може да се преценява дали са налице предпоставките за защита на настоящото право на собственост чрез иск по чл. 108 ЗС.
Именно затова ВКС допуска касационното обжалване: въззивният съд е отхвърлил исковете като неоснователни, въпреки че според собствените му фактически и правни изводи е възможно да е липсвал правен интерес от тяхното разглеждане по същество.
