Какво означава „български произход“? Анализ на дело пред Върховния касационен съд (Определение №445/03.02.2025 г. по дело №3192/2024 г.)
Въведение
Какво означава да си „българин“ според българското законодателство? Това не е просто въпрос на гражданство, а сложен правен и исторически казус, който често предизвиква спорове в съдебната практика. Един от последните примери е делото на О. Г., гражданин на Република Турция, който иска да бъде признат за лице от български произход. Случаят стига до Върховния касационен съд (ВКС), който трябва да се произнесе по значими въпроси, свързани с тълкуването на закона.
История на делото
О. Г. завежда иск срещу Министерството на правосъдието на Република България, с който настоява съдът да установи, че е от български произход. Основният му аргумент е, че майка му и нейните родители са били български поданици, но са се изселили в Турция през 1935 г., губейки българското си поданство.
Първоинстанционният съд (Софийски градски съд) отхвърля иска, приемайки, че произходът на ищеца не е доказан съгласно законовите изисквания. О. Г. обжалва решението и делото стига до ВКС, който трябва да се произнесе по редица важни правни въпроси.
Основни правни въпроси
По време на касационното обжалване ВКС трябва да отговори на седем основни въпроса, които засягат дефиницията на „български произход“, допустимостта на подобни искове и доказателствените изисквания.
1. Какво означава „българин“ според закона?
В основата на спора стои тълкуването на § 2, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за българското гражданство (ЗБГ). Дали понятието „българин“ обозначава човек с българско гражданство, или пък се отнася до етническа принадлежност? Според въззивния съд „българин“ е човек, който има съзнание за принадлежност към българската народност – с общ език, история, културни традиции.
2. Кога е допустим иск за установяване на български произход?
Един от ключовите въпроси е дали подобен иск е допустим само ако лицето не разполага с официален документ, удостоверяващ произхода му. В случая, тъй като такъв документ не съществува, съдът приема, че искът е допустим.
3. Трябва ли преди иска да е проведено административно производство за гражданство?
Друг съществен въпрос е дали лицето може да предяви този иск само след като вече е преминало административната процедура за придобиване на българско гражданство. ВКС приема, че това не е задължително условие.
4. Какъв е процесуалният характер на такова производство?
Съдът трябва да реши дали този вид иск е охранително производство (установяване на факти) или защитно средство по Закона за българите, живеещи извън България. ВКС се придържа към вече установената практика, според която това е исково производство.
5. Какво значение има Спогодбата между България и Турция от 1968 г.?
Според спогодбата между НРБ и Турция от 1968 г. определени групи лица са изгубили българското си гражданство. Въпросът тук е дали съдът трябва да приеме различно значение на термините „българин“ и „български гражданин от турски произход“ в този контекст.
6. Какво е било значението на термина „български поданик от небългарски произход“ според старото законодателство?
ВКС трябва да установи дали старата терминология по Закона за българското поданство от 1940 г. е приложима в този случай и как се съотнася с днешното законодателство.
7. Имат ли значение народността и вероизповеданието, вписани в старите актове за раждане?
Последният въпрос касае тълкуването на старите регистри, в които народността и религията на дадено лице са били записвани. Може ли това да се използва като единствено доказателство за български произход?
Решението на ВКС
След като разглежда всички тези въпроси, ВКС допуска касационно обжалване на решението на Софийски градски съд. Това означава, че съдът признава, че има важни правни въпроси, които трябва да бъдат разгледани и по които няма установена практика.
Защо това дело е важно?
Решението по този случай ще има сериозно отражение върху бъдещите дела за установяване на български произход. То ще определи:
• Какви доказателства са необходими за доказване на произхода;
• Дали българският произход може да се докаже без официални документи;
• Какво значение има етническата принадлежност спрямо гражданството.
Заключение
Делото на О. Г. не е просто личен казус – то е тест за българската правна система и начина, по който държавата определя „български произход“. Случаят поставя важни въпроси, които засягат стотици хора с български корени, които искат да получат официално признание за своя произход.
Ще следим развитието на делото и ще ви информираме за окончателното решение на Върховния касационен съд.
