Анализ на съдебна практика: Допустимост на касационно обжалване при банкови кредити
Решенията на Върховния касационен съд (ВКС) често формират стабилна практика по ключови правни въпроси, свързани с договорите за банкови кредити, включително предсрочната изискуемост и едностранната промяна на лихвените условия. В тази статия ще разгледаме анализ на Определение №346/04.02.2025 г. по дело №1537/2023 г. на ВКС, което предоставя важни насоки относно възможностите за касационно обжалване и критериите за валидност на клаузи за промяна на лихвения процент.
Какво обжалват страните?
Касационни жалби по делото са подали както кредитополучателят Г. Н. З., така и „Банка ДСК“ АД, като всеки от тях поставя въпроси, които са от съществено значение за банковото право и защитата на потребителите.
Основните въпроси, поставени от кредитополучателя Г. Н. З.:
1. Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички доказателства и възражения във въззивната жалба и да постанови собствени мотиви?
2. Може ли предсрочна изискуемост на кредит да бъде обявена чрез връчване на искова молба на длъжника?
3. Има ли право банката едностранно да променя лихвения процент по кредита?
4. Допустимо ли е един и същ договор да се счита за прекратен и предсрочно изискуем спрямо единия съдлъжник, а спрямо другия да остане редовен?
5. Допустимо ли е по един и същ договор да се начисляват едновременно законна, договорна и наказателна лихва за един и същи период?
Основните въпроси, поставени от „Банка ДСК“ АД:
1. От кога започва да тече давностният срок за главницата и лихвите – от падежа на всяка вноска или от момента на предсрочната изискуемост?
2. Приложима ли е тригодишната погасителна давност за вземанията за възнаградителна договорна лихва?
Какви са изводите на ВКС?
По жалбата на Г. Н. З.:
• Първият въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд е обсъдил всички доказателства и възражения и е изложил мотивирано решение.
• Вторият и четвъртият въпрос вече са били разглеждани при първото касационно обжалване, поради което не подлежат на ново касационно разглеждане.
• Петият въпрос е преценен като недопустим за касационно обжалване, тъй като въззивният съд не е постановил решение в противоречие с практиката на ВКС.
• Третият въпрос – за едностранната промяна на лихвения процент – е приет за релевантен и обуславящ изхода на спора, като ВКС допуска касационно обжалване именно по него.
По жалбата на „Банка ДСК“ АД:
• ВКС е категоричен, че давностният срок за главницата започва да тече от падежа на всяка вноска, а не от обявяването на предсрочната изискуемост. Това становище е потвърдено в Тълкувателно решение №3/2023 г.
• По отношение на договорната лихва, ВКС потвърждава, че е приложима кратката тригодишна давност, а не петгодишната давност за главницата.
• Въз основа на тези изводи жалбата на „Банка ДСК“ АД не е допусната до касационно обжалване.
Важният въпрос: Какви са критериите за валидност на клаузи за промяна на лихвения процент?
С оглед допуснатото касационно обжалване по въпроса за едностранното увеличаване на лихвения процент, ВКС ще се произнесе дали съответната договорна клауза е законосъобразна. Съдебната практика по този въпрос е богата и установява следните критерии:
1. Яснота и предвидимост – условията, при които банката може да промени лихвения процент, трябва да бъдат обективно определени и лесно разбираеми за потребителя.
2. Обективни икономически фактори – промяната не може да зависи единствено от волята на банката, а трябва да бъде свързана с фактори като пазарни индекси, инфлация и лихвените политики на БНБ.
3. Уведомяване на клиента – банката е длъжна да информира кредитополучателя своевременно за всяка промяна в лихвения процент и да му предостави възможност да реагира.
Заключение: Какво означава това за кредитополучателите и банките?
Решението на ВКС ще има съществено значение за банковата практика, тъй като ще даде яснота дали банките могат свободно да променят лихвените проценти по кредитите или дали тези клаузи подлежат на ограничение. Ако съдът се произнесе в полза на кредитополучателя, това може да доведе до анулиране на редица банкови клаузи и да предостави по-голяма защита на потребителите.
За банките пък подобно решение може да доведе до необходимостта от по-ясно дефиниране на условията за промяна на лихвените проценти в договорите, за да се избегнат бъдещи съдебни спорове.
Следващите стъпки включват насрочване на открито съдебно заседание, на което ВКС ще се произнесе окончателно по този важен въпрос.
📌 Очаквайте развитие по темата и окончателното становище на ВКС в предстоящото разглеждане на делото.