Професионален анализ на Решение №56/05.02.2025 г. по дело №2054/2023 г.
I. Структура на правния спор
Производството е образувано по три касационни жалби срещу въззивно решение на Варненския окръжен съд (ВОС), с което:
• е уважен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, с който ищцата И. П. е призната за собственик на 1/2 идеална част от два апартамента и 1/4 идеална част от гараж, и ответниците са осъдени да предадат владението;
• е уважен иск за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС, като И. П. е допусната да изкупи частите на трети лица, придобити от бившия ѝ съпруг чрез разпоредителни сделки.
Основният спорен въпрос в касационното производство е дали придобитите имоти са били съпружеска имуществена общност (СИО) или представляват лична собственост на бившия съпруг Д. Е., с оглед на направеното от него възражение за трансформация на лично имущество.
II. Доводи на страните
1. Ищцата И. П. (настоящ ответник по касационната жалба)
• Твърди, че имотите са били придобити в режим на СИО, тъй като по време на брака е учредено възмездно право на строеж върху парцел, частично притежаван от съпруга ѝ.
• Посочва, че допълнително са вложени средства от нейния баща, с които е заплатена част от стойността на строителството.
• Счита, че след развода дяловете са станали равни и с основание упражнява правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС.
2. Ответникът Д. Е. (касационен жалбоподател)
• Поддържа, че имотите са негова лична собственост, тъй като са придобити чрез трансформация на имущество, получено по дарение от майка му преди брака.
• Твърди, че правото на строеж и впоследствие построените обекти са получени като обезщетение срещу дарените му идеални части от парцела, без да се влага допълнителен принос от съпругата.
• Оспорва валидността на сделките за прехвърляне на части от дворното място и за учредяване на право на строеж, като твърди, че те са били симулативни.
3. Останалите ответници (приобретатели на части от имотите)
• Поддържат, че не е налице съсобственост между бившите съпрузи и съответно ищцата не може да упражнява правото си на изкупуване.
III. Правен анализ на решението
1. Преценка на доказателствата и фактическите изводи на съда
ВКС прави подробен анализ на:
• Произхода на средствата за строителството – представени са разписки и фактури, доказващи плащания от страна на бащата на ищцата.
• Договора за проектиране и строителство (2004 г.) – съдът приема, че той представлява реалното правоотношение между страните, а по-късно сключените нотариални актове са били симулативни.
• Сделките за прехвърляне на ид. части от земята и учредяване на право на строеж (2005 г.) – след анализ на свидетелски показания и други доказателства, съдът приема, че тези сделки са били фиктивни и са служили само за легализиране на фактическите отношения.
2. Правни изводи
ВКС посочва, че:
• Според Тълкувателно решение №5/2014 г. на ВКС, при придобиване на имот по време на брака с възмездно основание съществува презумпция за съвместен принос, която може да бъде оборена с доказателства за трансформация на лично имущество.
• Според Решение №347/2012 г. на ВКС, при частична трансформация лична собственост остава само частта, която съответства на вложените лични средства.
• Тълкувателно решение №2/2025 г. на ВКС пояснява, че трансформацията на лично имущество не следва от самия факт, че средствата имат личен произход, а трябва да бъде доказана точната им стойност спрямо придобития имот.
На тази основа съдът приема, че:
• Не е доказана пълна трансформация на лични средства – Д. Е. не е установил по категоричен начин, че придобитите имоти са изцяло негови, тъй като:
• Правото на строеж е възмездно.
• Има вложени средства по време на брака.
• Презумпцията за съвместен принос не е оборена.
• Въззивният съд неправилно е формирал изводите си без цялостен анализ на произхода на средствата.
• Делото следва да се върне за ново разглеждане, за да бъде назначена съдебно-техническа експертиза, която да установи:
• Каква част от имотите е получена като обезщетение за право на строеж.
• Каква част от строителството е финансирана със средства на страните.
• Какъв е пазарният еквивалент на доплатените суми.
IV. Значение на съдебната практика
ВКС изрично се позовава на:
• Решение №347/2012 г. на ВКС – относно необходимостта от доказване на произхода на средствата.
• Тълкувателно решение №5/2014 г. на ВКС – относно презумпцията за съвместен принос.
• Тълкувателно решение №2/2025 г. на ВКС – относно необходимостта от доказване на пълна или частична трансформация.
Съдът прилага установената съдебна практика, като подчертава, че при спор за трансформация тежестта на доказване е върху страната, която я твърди.
V. Заключение
1. Въззивното решение на ВОС е отменено, тъй като не е направен пълен анализ на произхода на средствата.
2. Делото се връща за ново разглеждане, за да се съберат допълнителни доказателства относно площта на обезщетените обекти и стойността на доплатените суми.
3. Касационният съд потвърждава принципа, че при спор за трансформация на лично имущество следва да се доказва точният размер на вложените средства.
4. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
