Анализ на съдебното решение на Върховния административен съд по Решение №1004/07.02.2025 г. дело №8112/2024 г.
I. Въведение
Съдебният спор е свързан с отказа на Националната агенция за приходите (НАП) да признае право на корекция на данъчната основа и начисления ДДС по фактури, издадени през 2016 г., и издадения въз основа на този отказ ревизионен акт (РА) № Р-03002723002381-091-001/20.10.2023 г.
Страни в процеса:
1. Касатор (жалбоподател): Директорът на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП), гр. Варна.
2. Ответник: „Бони Ферма Никола Козлево“ АД (РЛ – ревизираното лице).
3. Прокурор: Илиана Стойкова – дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Съдебни инстанции:
• Първа инстанция: Административен съд – Шумен (АС-Шумен), който отменя ревизионния акт (РА).
• Касационна инстанция: Върховен административен съд (ВАС), който потвърждава решението на АС-Шумен.
II. Основни въпроси, разгледани от съда
1. Може ли данъчнозадълженото лице да намали данъчната основа по ДДС при несъбираемост на вземането, въпреки дерогацията по чл. 90, пар. 2 от Директива 2006/112/ЕО?
• Становище на НАП: Българското законодателство (чл. 115 ЗДДС) не допуска корекция на ДДС при неплащане.
• Решение на съда: СЕС признава прякото действие на чл. 90, пар. 1 от Директивата, когато вземането е окончателно несъбираемо.
2. Доказано ли е, че вземанията са окончателно несъбираеми?
• Становище на НАП: Давността е прекъсната чрез признание на дълга от „Орион 2002“ ООД (писмо от 2019 г.), а РЛ не е положило достатъчно усилия за събиране.
• Решение на съда: Доказано е, че „Орион 2002“ ООД няма активи, няма приходи и има значителни задължения към бюджета, което обосновава несъбираемостта.
3. Налице ли са процесуални нарушения при издаването на ревизионния акт?
• Становище на НАП: Решението на АС-Шумен е неправилно, тъй като съдът не е анализирал задълбочено финансовото състояние на длъжника.
• Решение на съда: Решението на АС-Шумен е обосновано, тъй като доказателствата (правно становище, свидетелски показания, отчетни документи) сочат на несъбираемост.
4. Следва ли да се приложи чл. 124а ЗДДС, който влиза в сила от 01.01.2023 г.?
• Становище на НАП: Разпоредбата не е приложена.
• Решение на съда: Разпоредбата не може да има обратно действие, тъй като КИ е издадено на 23.12.2022 г.
5. Следва ли да се присъдят разноски?
• Съдебно решение: НАП е осъдена да заплати разноски от 18 000 лв. за адвокатско възнаграждение.
III. Правна рамка и съдебна практика
1. Приложими нормативни актове
1. Директива 2006/112/ЕО за ДДС:
• Чл. 90, пар. 1: Позволява намаляване на данъчната основа при неплащане.
• Чл. 90, пар. 2: Позволява на държавите членки да дерогират правилото за намаляване на данъчната основа при неплащане.
2. Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС):
• Чл. 115: Регламентира корекции на ДДС, но не предвижда такива при неплащане.
• Чл. 124а: Въвежда изрични правила за корекция на ДДС при несъбираемост (от 01.01.2023 г.).
3. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД):
• Чл. 116, буква „а“: Прекъсване на давността чрез признаване на задължението.
4. Административнопроцесуален кодекс (АПК):
• Чл. 209, т. 3: Основания за касационно обжалване (нарушение на материалния закон).
• Чл. 221, ал. 2: ВАС потвърждава решението на АС-Шумен.
5. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК):
• Чл. 129, ал. 1: Възстановяване на ДДС.
2. Практика на Съда на Европейския съюз (СЕС)
• Дело C-246/16 и C-314/22: Държавите не могат да изискват плащане на ДДС върху несъбрани суми, ако това поставя данъчнозадълженото лице в неравноправно положение.
• Дело C-149/19: ДДС се дължи само върху реално получената насрещна престация.
• Дело C-404/16: Доказването на окончателна несъбираемост е ключов фактор за правото на корекция.
IV. Изводи
1. ВАС потвърждава правото на данъчно задълженото лице да намали данъчната основа по ДДС, когато вземането е несъбираемо, въпреки националната дерогация.
2. Установено е, че длъжникът „Орион 2002“ ООД няма активи, няма приходи и не може да погаси задължението, което обосновава несъбираемостта.
3. Доказателствата, представени в първоинстанционното производство, са достатъчни за обоснованост на решението на АС-Шумен.
4. Приетата правна уредба в България не съответства напълно на практиката на СЕС, което води до възможност за пряко приложение на Директива 2006/112/ЕО.
5. Съдебните разноски в размер на 18 000 лв. са присъдени на „Бони Ферма Никола Козлево“ АД, а НАП е осъдена да ги заплати.
V. Заключение
ВАС окончателно потвърждава правото на РЛ да намали данъчната основа и начисления ДДС при несъбираемо вземане, като прилага директно нормата на чл. 90, пар. 1 от Директивата за ДДС. Това решение има потенциално широко приложение и създава важен прецедент в българската административна практика.
