Решение №82/11.02.2025 г. по дело №931/2024 г.
Детайлен анализ на Решение на Върховния касационен съд по гр. д. № 931/2024 г.
1. Въведение
Решението на Върховния касационен съд (ВКС), Трето гражданско отделение, постановено на 30.01.2025 г., разглежда казус, свързан с претенция на служител на „Летище София“ ЕАД за дължимо обезщетение по Колективен трудов договор (КТД) при прекратяване на трудовия договор поради пенсиониране. Основният правен въпрос е свързан със значението на добросъвестността и умисъла при неизпълнение на трудови задължения от страна на работодателя.
2. Факти по делото
• Касационният жалбоподател В. Р. М. е подал иск срещу „Летище София“ ЕАД за заплащане на 15 120 лева, представляващи 9 брутни трудови възнаграждения (БТВ), съгласно разпоредбите на КТД/2015 г.
• Софийски градски съд (СГС) е потвърдил решение на Софийски районен съд (СРС), с което искът е отхвърлен.
• Основният аргумент на работодателя е, че служителят не се е присъединил към КТД/2015 г. и следователно не може да претендира договорените обезщетения.
• Жалбоподателят оспорва това с аргумент, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 58 КТ за информиране на работниците относно условията на КТД.
3. Правни въпроси
Основният въпрос, разгледан от ВКС, е:
Какво е значението на добросъвестността и умисъла при неизпълнение на трудовите задължения на работодателя?
За да отговори на този въпрос, съдът прави обстоен анализ на принципа на добросъвестност в различни правни отрасли:
• В гражданското право добросъвестността се свързва с искреност, почтеност и честност в намеренията на страните.
• В трудовото право добросъвестността е нормативно закрепен принцип (чл. 8, ал. 1 КТ) и предполага лоялност и съобразяване със законовите разпоредби.
• Специално в контекста на неизпълнение на задължения от работодателя, добросъвестността има правно значение само когато законът изрично предвижда това.
4. Анализ на решението
4.1. Допуснати нарушения от работодателя
Съдът установява, че:
1. Неизпълнение на задължението за информираност – „Летище София“ ЕАД не е уведомило работниците за новия КТД/2015 г., с което е осуетило възможността на жалбоподателя да се присъедини към него.
2. Неправилна преценка на въззивния съд – СГС е разгледал въпроса дали неизпълнението е било добросъвестно или не, въпреки че Кодексът на труда не поставя такова изискване. Достатъчно е да има неизпълнение на законово задължение, без значение дали то е умишлено или не.
4.2. Тълкуване на нормите на Кодекса на труда
• Чл. 58 КТ задължава работодателя да информира работниците за новоподписаните колективни трудови договори.
• Липсата на такава информация е в нарушение на основни трудови права.
• Принципът на добросъвестност в трудовото право (чл. 8, ал. 1 КТ) предполага, че неизпълнението на задължения от работодателя не може да води до неблагоприятни последици за работника.
4.3. Правни последици
• Признаване на правото на обезщетение – Тъй като служителят не е бил уведомен за КТД/2015 г. и не се е присъединил по вина на работодателя, съдът постановява, че правото на обезщетение трябва да бъде признато.
• Отхвърляне на доводите на ответника – Съдът отхвърля аргументите на „Летище София“ ЕАД, че работникът няма право на исканата сума.
• Осъждане на работодателя – ВКС осъжда „Летище София“ ЕАД да заплати пълния размер на претендираните суми, както и направените съдебни разноски.
5. Изводи и значение на решението
5.1. Юридическо значение
Решението на ВКС:
• Изяснява, че неизпълнението на работодателски задължения има правно значение независимо от добросъвестността на работодателя.
• Потвърждава, че работникът не може да бъде лишен от договорени социални придобивки поради неизпълнение на работодателските задължения.
• Подчертава значението на правото на информация като съществено трудово право.
5.2. Практическо значение
• Работодателите трябва стриктно да спазват задължението си за информираност при промени в трудовите договори.
• Работниците могат да претендират за пропуснати обезщетения, ако работодателят не е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация.
• Съдебната практика се насочва към по-широка защита на трудовите права на работниците и ограничаване на възможностите за работодателски злоупотреби.
