Определение №700/13.02.2025 г. по дело №1887/2024 г. на ВКС
I. Допуснатият въпрос
Върховният касационен съд (ВКС) допуска касационно обжалване по следния въпрос:
Какви са пределите на упражняване на правото свободно да се изразява мнение по смисъла на чл. 39 от Конституцията на Република България и чл. 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и дали тези предели са налице при изказване на негативни оценъчни съждения, засягащи конкретно лице?
II. Фактическа обстановка по делото
1. Какво точно се е случило?
• Ответникът Б. М. Б. прави публично изявление в интервю, в което казва:
„… вчера си е подала оставката. Кога, когато вече всичко, което я е интересувало в МВР и службите го е взела, за да информира този, който я е пратил там. Нямаше друго обяснение. Аз нямам друго обяснение.“
• Ищецът Е. П. Ф.-К. (длъжностно лице, заемало пост в МВР) счита, че това изявление накърнява честта и доброто ѝ име, защото внушава, че тя е използвала служебното си положение за лични облаги и е предавала информация на външен субект.
• Поради това тя предявява иск по чл. 45 ЗЗД (обезщетение за неимуществени вреди, причинени от клеветническо или обидно изявление), като претендира 10 000 лв. обезщетение.
2. Каква експертиза е извършена?
• В хода на делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която има за цел да анализира записите на изявлението и да установи дали ищецът е конкретно идентифициран в тях.
• Какви доказателства са анализирани?
• Експертите извършват анализ на аудиограмата на записа от интервюто.
• Установено е, че в изявлението се споменава „началникът на кабинета на вътрешния министър“, като се посочва, че този човек си е подал оставката предходния ден.
• Въз основа на тези факти съдът прави заключение, че става дума за ищцата, тъй като тя е заемала тази длъжност и си е подала оставката на 02.06.2021 г., а интервюто е дадено на 03.06.2021 г.
3. Решение на въззивния съд
• Софийският градски съд (СГС), като въззивна инстанция, не приема, че изявлението съдържа обида или клевета.
• Основни мотиви:
1. Изявлението не съдържа пряко твърдение за предаване на класифицирана информация, следователно няма основание за набеждаване в престъпление.
2. Няма позорни факти – според съда, за да има клевета, трябва да бъде разгласен конкретен факт с негативно съдържание, а не субективна интерпретация.
3. Коментарът на ответника е „оценъчно съждение“, т.е. мнение, което не може да бъде проверено за истинност, а не твърдение на обективен факт.
III. Основания за допускане на касационно обжалване
ВКС намира, че поставеният въпрос е от значение за правоприлагането, тъй като засяга:
1. Границите на свободата на словото – какво може да се счита за допустима критика и кога тя накърнява правата на другите лица.
2. Разграничение между факти и мнения – кога едно изказване се квалифицира като оценъчно съждение и кога може да се приеме като клевета.
3. Практиката на ЕСПЧ и ВКС – в кои случаи критиката е позволена и кога преминава границите на правомерното изразяване.
IV. Защо вторият въпрос не е допуснат?
Поставен въпрос:
“В съдържанието на свободата на словото включва ли се възможност за разпространяване на обстоятелства, които засягат лични, граждански и човешки права и съставляват обида и клевета?”
Причини за недопускане:
• Този въпрос предполага, че изявленията вече са квалифицирани като обида и клевета.
• Въззивният съд обаче е приел, че те са оценъчни съждения, а не твърдения на факт, което означава, че въпросът за обида и клевета не е релевантен.
V. Защо третият въпрос не е допуснат?
Поставен въпрос:
“Винаги ли квалифицирането на дадено изявление като оценъчно съждение и липсата на груби думи означава, че няма деликт?”
Причини за недопускане:
• Въпросът се припокрива с първия, защото основният казус е именно дали въпросното изявление надхвърля допустимите граници на свободното слово.
• Съдът вече ще разглежда този въпрос в рамките на допуснатото касационно обжалване, така че няма нужда от отделно разглеждане.
VI. Практиката на ВКС и ЕСПЧ по въпроса
1. ВКС
• Решение №369/26.11.2015 г. по гр. д. №2098/2015 г., IV г. о. – няма отговорност, ако негативните оценки за публични личности не засягат личното им достойнство.
• Решение №253/29.01.2014 г. по гр. д. №1251/2012 г., III г. о. – фактическите твърдения трябва да могат да бъдат проверени, но оценъчните съждения не подлежат на доказване за истина.
2. ЕСПЧ
• Pedersen and Baadsgaard v. Denmark, № 49017/99, 17.12.2004 г.
• Дори изявлението да е оценъчно съждение, трябва да има достатъчна фактическа основа.
• Ако няма такава основа, то може да премине границите на свободното слово и да доведе до отговорност.
VII. Последици от допускането на касационно обжалване
Допускането на касационно обжалване означава, че ВКС ще:
1. Провери дали изявлението на ответника е само оценъчно съждение или съдържа елементи на клевета.
2. Определи дали има достатъчна фактическа основа за негативното внушение.
3. Разгледа границите на свободата на словото в контекста на негативни обществени оценки.
VIII. Заключение
ВКС допуска касационно обжалване, за да изясни дали критиката към публични личности, изразена чрез негативни оценки, може да премине границите на свободата на словото, ако няма достатъчно фактическа основа. Решението ще има важно значение за бъдещата съдебна практика, като даде по-ясни критерии за допустимостта на критичните изявления в обществения дебат.
