облигационно/вещно право
Определение №1/08.04.2025 г. на Конституционния съд на РБ по конституционно дело №1/2025 г., с извеждане на казуса и детайлен преглед на доводите на КС, маркирани и коментирани стъпка по стъпка.
🧭 I. Казус (фактическа и правна рамка)
1. Повод за образуване на делото
- Искане от 28-и състав на Софийски районен съд (СРС) по повод гр. дело №17724/2024 г.
- Произнася се по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията – компетентност на КС да се произнася относно противоконституционност на закони.
2. Оспорена разпоредба
- Чл. 314, ал. 3 от ГПК, според която: „По искове за опразване на наети и заети за послужване помещения не се допускат възражения за собственост и за извършени подобрения в имота.“
3. Аргументи на СРС за противоконституционност
➤ Група 1:
- Абсолютният характер на нормата води до:
- Нарушение на чл. 17 КРБ – защита на собствеността (вкл. правото на задържане).
- Нарушение на чл. 56 КРБ – право на защита.
- Колизия между ГПК и материалния закон (ЗС), което е в противоречие с чл. 4, ал. 1 КРБ – принцип на правовата държава.
➤ Група 2:
- Липса на състезателност в процеса, защото се изключва възможността да се правят възражения по:
- чл. 72, ал. 3 ЗС – право на задържане на владелец за направени разноски.
- чл. 74, ал. 2 ЗС – задържане при добросъвестно владение.
- Нарушен чл. 121, ал. 1 КРБ – състезателност и равнопоставеност на страните.
⚖️ II. Доводи на Конституционния съд за недопустимост на искането
Конституционният съд не разглежда делото по същество, тъй като отклонява искането като недопустимо, аргументирайки това подробно:
🔹 1. Спазени формални изисквания
- Искането е от надлежен субект – съд по висящо дело (чл. 150, ал. 2 КРБ).
- Спазена е формата съгласно ЗКС и ПОДКС.
- Искането касае действаща законова разпоредба.
- Не е имало предишно произнасяне по същата норма (чл. 21, ал. 6 ЗКС).
✅ Формално допустимо, но съдържателно – не.
🔹 2. Липса на релевантност между оспорената разпоредба и предмета на делото пред СРС
Конституционният съд преценява дали произнасяне по искането би имало значение за решаването на делото пред СРС. Според КС – не би имало, поради:
◾ 2.1. Предметът на делото пред СРС е облигационен
- Делото е по чл. 249, ал. 1 ЗЗД – връщане на вещ по договор за заем за послужване.
- Това е облигационно, а не вещноправно основание.
- Ищецът иска връщане не като собственик, а като заемодател.
◾ 2.2. Ответникът е държател, а не владелец
- ЗС разграничава: държателят няма право на задържане (чл. 68, ал. 2 ЗС).
- Дори да твърди „преобръщане във владение“, това не може да промени правната квалификация на иска, която е облигационна.
📌 „Дори да е започнал да държи за себе си, това е неотносимо към легитимацията в процеса.“
◾ 2.3. Оспорената норма отразява логиката на самия вид дело
- Чл. 314, ал. 3 ГПК потвърждава една вече съществуваща материалноправна рамка – че при облигационен иск няма място за възражения, отнасящи се до вещноправни права, каквито са тези по чл. 72–74 ЗС.
◾ 2.4. Целта на бързото производство
- Законодателят е поставил ограничението в интерес на:
- Бързина
- Икономия
- Процесуална дисциплина
📌 КС цитира свое Решение №16/1998 г., според което такива процесуални ограничения са допустими при различни производства.
🔹 3. Извод: липсва необходимата “релевантност” по чл. 150, ал. 2 КРБ
- Искането трябва да е не само формално допустимо, но и необходимо за решаване на делото.
- В случая, дори и нормата да бъде обявена за противоконституционна:
- Това няма да промени изхода на делото, тъй като ответникът пак няма да може да прави такива възражения в рамките на иска.
📌 „Дори при евентуална отмяна, ответникът няма право да прави възражения, защото е държател, а не владелец.“
🧾 III. Заключение и диспозитив
🧩 Ключова теза на КС:
„Искането не е в състояние да подпомогне разрешаването на делото пред СРС, поради което е недопустимо.“
📜 Диспозитив:
ОТКЛОНЯВА искането за установяване на противоконституционност на чл. 314, ал. 3 ГПК
ПРЕКРАТЯВА производството по к.д. №1/2025 г.
ВРЪЩА искането на вносителя
