📚 Определение на ВКС (Определение №1267/25.04.2025 по дело №245/2025 г.)
за касационно обжалване: абстрактният характер на записа на заповед и границите му
На 25 април 2025 г. състав на Върховния касационен съд (Търговска колегия, Първо отделение) постанови определение по т. д. №245/2025 г., с което допусна частично касационно обжалване на решение на Апелативен съд – София, отнасящо се до спор за вземане, основано на запис на заповед.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК, а разглежданото дело поставя съществени въпроси за взаимовръзката между менителничните ефекти и каузалните сделки.
📄 Фактическа и процесуална рамка
Спорът възниква по иск на С. В. Д. срещу З. Д. Д. за признаване на дължимост на сума от 150 000 лева на основание запис на заповед от 18.12.2019 г.
Отговорът на ответника З. Д. Д. въвежда важен спор по каузалното правоотношение: страните са сключили договор за заем, но реално са били предоставени само 50 000 лева, а не цялата сума от 150 000 лева, посочена в записа на заповед. В тази връзка се поставя въпросът дали задължението по записа на заповед е валидно и за непредоставената част от заема.
На първа инстанция Софийски градски съд уважава иска само за 50 000 лева, а апелативният съд отменя това решение и приема, че задължението по записа на заповед е дължимо изцяло за 150 000 лева, независимо от непредоставянето на цялата сума по заема.
🔍 Поставени правни въпроси
Касаторът З. Д. Д. поставя пет правни въпроса, като ВКС допуска касационно обжалване само по четири от тях:
Допуснати въпроси:
Възниква ли валидно менителнично задължение, ако записа на заповед обезпечава каузална сделка, която не е породила задължение?
Може ли съдът да постанови осъдително решение, ако заемът, обезпечаван с менителничния ефект, не е бил отпуснат?
Може ли съдът да осъди издателя на записа на заповед да плати за неизпълнено каузално задължение, позовавайки се единствено на абстрактния характер на ценната книга?
Допустимо ли е запис на заповед да е обезпечение за част от сума, а за останалата част да се третира като абстрактна сделка, ако е изрично свързан с договор за заем?
Недопуснат въпрос:
Въпросът относно процесуалната допустимост съдът да не обсъди всички доводи на страните не е допуснат. ВКС приема, че въззивният съд е изпълнил своите задължения по чл. 272 ГПК и не е допуснал съществено процесуално нарушение.
⚖️ Мотиви за допускане на касационно обжалване
ВКС намира, че по допуснатите въпроси има противоречие между въззивното решение и трайната съдебна практика:
Записът на заповед е абстрактна сделка, но не напълно откъсната от каузалното правоотношение, когато самият издател на ценната книга прави възражение за неговата каузалност.
Недействителността или неизпълнението на каузалната сделка рефлектира върху валидността на менителничното задължение.
При доказана липса на основание за част от вземането (в случая — непредоставени 100 000 лева), менителничното задължение също не възниква за тази част.
ВКС се позовава на своята установена практика, включително решения по т. д. №49/2010 г., т. д. №672/2010 г., т. д. №564/2011 г. и други.
📚 Практическо значение
Определението на ВКС подчертава важен принцип:
Не може абстрактният характер на записа на заповед да се абсолютизира.
Когато изрично се доказва връзка с каузално правоотношение, съдът следва да изследва дали каузалното задължение е възникнало, преди да приеме дължимост на сумата по менителничния ефект.
Това решение търси баланса между:
Сигурността на търговския оборот, основан на менителничните ценни книги,
и справедливостта при реално неизпълнени каузални сделки.
📌 Заключение
С определението си от 25.04.2025 г. Върховният касационен съд ясно напомня:
Записът на заповед не може да прикрива липсата на реално задължение, когато самият издател въвежда възражения за обезпечителния характер на ефекта.
Решението по същество предстои, но още с това определение ВКС поставя сериозна рамка за тълкуване на отношенията между каузалните договори и менителничните задължения.
