Решение №128/08.05.2025 по дело №750/2023 г. на ВКС, Търговска колегия, 2-ро отделение
Кратка история:
През 2020 г. в населено място, товарна автокомпозиция управлявана от румънски гражданин блъска велосипедист К. Г. К., който умира на място. Близките му предявяват иск срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (СНББАЗ) като орган по системата „Зелена карта“, поради липса на български кореспондент на румънския застраховател. Искат обезщетения за неимуществени вреди. Първоначално съдилищата уважават исковете частично, отчитайки 40% съпричиняване на починалия. ВКС приема част от доводите на страните и изменя размера на обезщетенията и изводите за съпричиняване и лихви.
Подробен анализ на правните изводи и фактите, от които ВКС ги извлича:
I. За приноса на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
🧩 Правна рамка:
- Приносът трябва да е надлежно въведен от застрахователя.
- Да се докаже по несъмнен начин – чрез пълно и главно доказване.
- Само конкретно установено поведение, улесняващо увреждането, води до намаляване.
📌 Извод на ВКС:
✅ Няма принос (съпричиняване) по чл. 80, т. 1 ЗДвП (липса на светлоотразителна жилетка):
- ПТП е настъпило в населено място, а чл. 80, т. 1 ЗДвП се прилага само извън населени места и при намалена видимост.
- Следователно: пострадалият не е бил длъжен да носи жилетка.
✅ Няма принос по чл. 79 ЗДвП (осветеност на велосипеда):
- Велосипедът е имал червен светлоотразител и странични отражатели на спиците.
- Няма доказателства, че липсата на фар или друг източник на светлина пряко е допринесла за инцидента.
- Заключението на вещото лице не обвързва липсата на предно осветление с невъзможността на водача да възприеме обекта.
✅ Има принос по чл. 80, т. 2 ЗДвП (позициониране върху платното):
- Велосипедистът се е движел на 3.2 – 3.9 метра от десния край.
- Според експертизата той е имал техническата възможност да се движи на 1.5 – 2 метра от десния край – би осигурил безопасно разминаване.
- Макар да е било затревено и обрасло, движението по-близо до края е било възможно според САТЕ.
- Това е основната причина за ПТП, тъй като ако е бил позициониран правилно, удар нямаше да има.
⚖️ Крайна оценка:
- Делинквентът (водачът) е нарушил няколко съществени правила – превишена скорост, липса на внимание към уязвими участници.
- Пострадалият е нарушил едно правило – чл. 80, т. 2 ЗДвП.
- Пропорция на вината: 80% водач, 20% велосипедист.
📌 Резултат:
- Обезщетенията, определени като справедливи (150 000, 110 000 и 50 000 лв.), се намаляват с 20%:
- На съпругата и единия син – по 120 000 лв.
- На другия син – 88 000 лв.
- На брата – 40 000 лв.
II. По въпроса за законната лихва по чл. 497 КЗ
🧩 Правна рамка:
- Чл. 429, ал. 2 КЗ: лихвата за забава на делинквента до 3-месечния срок по чл. 496 КЗ се включва в обезщетението.
- Чл. 497 КЗ: застрахователят дължи самостоятелно лихва при своя забава след този срок.
- ВКС прави разграничение между:
- 🔹 лихва за забавата на делинквента (включва се в главницата)
- 🔹 лихва за забавата на застрахователя (върху главницата, но не и върху първата лихва)
📌 Извод на ВКС:
- Въззивният съд неправилно е присъдил лихва върху лихвата, т.е. върху лихвата по чл. 429 КЗ да се начислява лихва по чл. 497 КЗ.
- Според ВКС това не е допустимо – не се допуска капитализиране на лихвата за забава на делинквента.
- След изтичане на срока по чл. 496 КЗ (3 месеца от уведомлението), върху главницата (само обезщетението, без лихвата по чл. 429) се начислява лихва за забавата на застрахователя.
📌 Резултат:
- Отменена е частта от решението, с която СНББАЗ е осъдено да заплати:
- лихва върху лихвата по чл. 429, ал. 2 КЗ след 16.02.2021 г. (или 09.06.2021 г.) – тази част не се дължи.
- Присъдени са само лихвите върху главницата, съобразно закона.
