Строителство
1. Фактическа обстановка:
Казусът касае строеж в УПИ XXI-491, кв. 12, Западна промишлена зона, гр. Варна, за който е издадено Разрешение за строеж №198/19.12.2023 г., включващо два етапа: склад за подемна техника и административна част.
Началникът на РДНСК – Варна отменя това разрешение със Заповед №ДК-11-ВН-01/11.01.2024 г., с мотива, че то не съответства на предвижданията на действащия ПУП, тъй като не са спазени 5-метровите отстояния от страничните регулационни линии, предвидени в плана.
2. Производство и страни:
- Касационен жалбоподател: ДНСК, представлявана от юрисконсулт Аврамов.
- Ответници:
- Главен архитект на Община Варна, представляван от юрисконсулт Илиева.
- „Кандекс Индъстри“ ЕООД – адресат на разрешението за строеж, представляван от адв. Обретенова.
3. Първоинстанционно решение (АС – Варна, Решение №13819/23.12.2024 г.):
АС – Варна отменя заповедта на РДНСК като незаконосъобразна. Изводите на съда са:
- Издадената виза за проектиране (чл. 140 ЗУТ) е влязла в сила и законосъобразно е изменила разположението на сградите.
- Промяната не засяга характера и начина на застрояване, нито правилата и нормативите за устройствената зона.
- Приетата съдебно-техническа експертиза доказва, че проектът отговаря както на ПУП, така и на визата.
- Промяната се осъществява в хипотезата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ, която не изисква изменение на ПУП.
4. Доводи на ВАС:
ВАС напълно споделя изводите на АС – Варна:
„Извършените от първостепенния съд фактически установявания са правилни, като въз основа на същите са възприети правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.“
Правен акцент: чл. 134, ал. 6 ЗУТ:
„Допустимо е при прилагане на действащи ПУП да се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, като конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140.“
ВАС подчертава:
- Именно в тази норма попада визата, въз основа на която е издадено разрешението за строеж.
- РДНСК не е компетентен да контролира законосъобразността на влязла в сила виза за проектиране – това правомощие има само съдът, и то при нейно оспорване от заинтересовано лице, каквото в случая липсва.
От значение:
ВАС се противопоставя на тенденцията административният контрол да се използва за вторична преценка по същество на одобрени вече устройствени документи, когато те са влезли в сила без оспорване.
5. Практика и правна логика:
ВАС не цитира конкретна практика, но постановява решението в духа на стабилната и последователна съдебна практика:
- Визата по чл. 140 ЗУТ е инструмент за прилагане на ПУП, не за негово изменение (вж. Реш. № 4743/17.04.2019 г. по адм. д. № 14190/2018 г., ВАС).
- Чл. 134, ал. 6 ЗУТ е самостоятелно основание за промяна на застрояването без изменение на ПУП, ако се спазят изброените ограничения (вж. Реш. № 13082/2021 г. на ВАС по адм. д. № 13888/2020 г.).
- Контролът на РДНСК не може да се превръща в контрол по същество на неоспорени визи или ПУП (вж. Реш. № 8184/2020 г. на ВАС).
6. Изводи:
- Решението на ВАС защитава стабилността на влезлите в сила административни актове, като подчертава, че контролът по чл. 156 ЗУТ не е средство за „втори прочит“ на виза за проектиране.
- РДНСК е излязла извън компетентността си, като е отменила разрешение за строеж на основание несъответствие с ПУП, което е било вече съобразено с валидна и неоспорена виза.
- ВАС потвърждава правилния подход на АС – Варна, който е приел за достатъчна правна основа издадената виза и заключенията на експертизата.
- Делото подчертава значението на експертизите при установяване на съответствието с ПУП и визата и дава предимство на технически обоснованата реалност пред формалното третиране на разпоредбите.
