You are currently viewing От правен абсурд до въззивна справедливост (истина): фактите (съдържанието) надделяват над (про)формата

От правен абсурд до въззивна справедливост (истина): фактите (съдържанието) надделяват над (про)формата

1. Въведение

Съдебните спорове, възникващи от договори за доставка, често крият зад привидно търговска обвивка дълбоки дефицити в комуникацията, правната яснота и добросъвестността между страните. Настоящият анализ разкрива как едно неправилно решение на първоинстанционен съд (СГС), постановено в полза на формален цесионер, е било напълно и аргументирано отменено от въззивната инстанция (САС), възстановявайки баланса между фактите, правото и етиката в стопанския оборот.

2. Фактическа рамка на спора

Производството е образувано по предявени искове от страна на търговско дружество (цесионер), което твърди, че му е било прехвърлено вземане по договор за доставка на специфична машина между чуждестранен доставчик (цедент/изпълнител) и български възложител. Възложителят е получил частично финансиране по линия на Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност” чрез договор за безвъзмездна помощ, сключен с управляващ орган към Министерство на икономиката.

След доставка на машината и частично плащане, възложителят отказва да изплати остатъка от цената, поради:

  • съществени разминавания между техническите характеристики на договореното и реално доставеното оборудване;
  • липсата на основен компонент (допълнителна машина включена в офертата и цената);
  • разваляне на договора и извършено прихващане на претендираните суми с неустойка.

След доставката чуждестранният доставчик изчезва с години и 3 дена преди изтичане на 5 годишна давност именно адвокатът, който е представлявал чуждестранния изпълнител по време на изпълнението на договора и в комуникацията с финансиращия орган, се появява като управител на ново дружество, в качеството на цесионер, претендиращ остатъка от цената.

3. Първоинстанционното решение (СГС)

СГС уважава исковете, като приема, че:

  • е налице валидно сключена цесия;
  • уведомлението за цесията е било надлежно извършено;
  • ответникът (възложител) не е доказал, че машината е доставена с отклонения;
  • възражението за скрити недостатъци и за разваляне на договора е неоснователно;
  • не е налице валидно прихващане или основание за отказ от плащане.

Съдът стъпва основно на формалното наличие на фактура и договор за доставка, без да анализира съществено съдържанието на машината, съответствието й с проекта, ролята на финансиращия орган и фактите около реалното поведение на страните.

4. Въззивно решение (САС) – когато съдът слуша фактите, а не формата

САС отменя изцяло решението на СГС и отхвърля исковете, стъпвайки на следните основни аргументи:

4.1. Договорно нарушение и скрити недостатъци

Съдът приема за безспорно установено, че машината:

  • е доставена без основен компонент (допълнителна машина включена в офертата и цената);
  • има различен обем на горивен резервоар и мощност от посочените в офертата, станала неразделна част от договора;
  • създава предпоставки за настъпило неизпълнение по смисъла на чл. 79 ЗЗД и чл. 90 ЗЗД.

Разминаването в техническите характеристики е счетено за скрит недостатък по смисъла на чл. 193 ЗЗД, който дава право на купувача да иска разваляне на договора или намаление на цената (чл. 195, ал. 1 ЗЗД).

4.2. Възражение за разваляне

Възложителят е отправил писмено уведомление за разваляне, базирано на чл. 20 от договора. Съдът приема, че адресат на уведомлението е била същата адвокатка, която в последствие става цесионер и е била упълномощен представител на цедента. Това, съчетано с липсата на реакция и с предхождаща кореспонденция за недостатъци, е достатъчно основание да се приеме развалянето на договора за извършено.

4.3. Цесия без предмет и нищожност

Цесионерът претендира остатъка от цената въз основа на договор за цесия, сключен през 2021 г. САС приема, че:

“Цесията е нищожна поради липса на предмет, тъй като вземането, което е било предмет на цесията, не е съществувало към датата на сключване на договора, вследствие на надлежно упражнено право на разваляне и валидно извършено прихващане.”

Съдът се позовава на тълкувателната практика относно чл. 26, ал. 2 ЗЗД (нищожност при липса на предмет) и приема, че прехвърлянето на несъществуващо вземане е не само недействително, но и с признаци на заобикаляне на закона.

Поддържа се разбирането от ППВС № 1/1995 г., че цесията има за предмет съществуващо и годно за изпълнение вземане, и когато липсва валидно основание за възникване на такова – цесията е нищожна поради липса на causa.

4.4. Представителство и конфликт на интереси

Фактът, че адвокатът на цедента се явява като управител и представител на цесионера, е разгледан в контекста на възможна симулация. Съдът подчертава, че:

“Цесията е сключена между свързани лица – адвокат и предишен клиент – при което е налице липса на действителна икономическа обосновка за сделката и индиции за злоупотреба с право.”

4.5. Финансиране с европейски средства и контрол

Изключително важно е, че съдът изследва подробно документацията по проекта за безвъзмездна помощ и приема, че:

  • средствата са били отпускани въз основа на съответствие между заявената и доставената машина;
  • управляващият орган е направил констатации за разминаване в техническите параметри;
  • това е довело до частично финансиране и възникване на претенции от възложителя към изпълнителя.

САС признава, че договорът за доставка е част от по-широка правна рамка, включваща финансиране от публичен ресурс, чието неправомерно разходване не може да бъде узаконено чрез формално вземане.

5. Изводи

Настоящият казус е показателен за:

  • значението на фактите и съответствието на вещта с договора, особено при участие на европейско финансиране;
  • необходимостта от задълбочено изследване на правните фигури (цесия, разваляне, прихващане) не само формално, но и по същество;
  • ролята на съда като коректив, който разграничава привидност от действителност и не допуска злоупотреба с процесуални и правни средства;
  • валидното упражняване на права по чл. 90, 193 и 195 ЗЗД от страна на възложителя;
  • тълкуване на чл. 26, ал. 2 ЗЗД като гарант срещу фиктивно договаряне и формално съществуващи правни основания.

Това въззивно решение утвърждава разбирането, че договорната лоялност, добросъвестността и пълнотата на изпълнение стоят над опитите за формално търсене на неоснователни вземания. Победата на ответника тук е не просто успех – тя е триумф на правото над привидността.