Подробен анализ на Решение №174/02.07.2025 г. на ВКС по т. д. №1645/2024 г.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Делото касае имуществен спор между две търговски дружества, собственици на съседни имоти, свързан с изграждането на ограда. “Маяк М” АД изгражда ограда и подпорна стена между своя и съседния имот на “Трансис” ЕООД. Оградата е изградена изцяло в неговия имот, без съгласие на съседа, но по твърдение на ищеца, служи и на двата имота. Разходите за строежа възлизат на 39 346,38 лв. Ищецът предявява иск за заплащане на половината от тази сума (19 673,19 лв.) на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, като обосновава иска с това, че ответникът се е обогатил неоснователно.
Въззивният съд (ОС Русе) отменя решението на първата инстанция (РС Русе), което е уважило иска, и приема, че тъй като оградата е незаконна, не подлежи на обезщетяване. Основният мотив на съда е липсата на строителни книжа, поради което съоръжението представлява незаконен строеж, който според ППВС №6/1974 г. не подлежи на заплащане, освен ако собственикът на имота желае да го запази. Ответникът обаче категорично е заявил, че не иска да го запази и е подал сигнали до общината за премахването му.
Касационната жалба се поддържа от “Маяк М” АД, като се твърди неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуални нарушения.
ПРАВЕН ВЪПРОС, ДОПУСНАТ ДО КАСАЦИОНЕН КОНТРОЛ:
“Относно значението на предписанието на техническите органи за премахване на незаконен строеж при иск за заплащане на подобрения”
ПОЗИЦИЯ НА ВКС:
ВКС изследва съдебната практика и цитира:
- Решение №308/30.10.2012 г. по гр. д. №271/2012 г. на I г. о.;
- Решение №315/25.10.2012 г. по гр. д. №1189/2011 г. на I г. о.;
- Решение №108/29.06.2016 г. по гр. д. №60206/2016 г. на III г. о.
Извод: Незаконен строеж подлежи на премахване само ако е издадена заповед по чл. 225 или чл. 225а ЗУТ. При липса на такава заповед, не може автоматично да се приеме, че строежът трябва да бъде премахнат и че за него не се дължи обезщетение.
КРИТИКА НА ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕ:
- Материалноправна неправилност: ВКС намира, че въззивният съд неправилно е приел, че незаконността на оградата сама по себе си изключва дължимостта на обезщетение. При липса на издадена заповед по чл. 225 или 225а ЗУТ, не може да се изключи полезността на строежа.
- Процесуално нарушение: Писмените доказателства (сигнали до общината), представени от ответника във въззивното производство, са приети в нарушение на чл. 266 ГПК, тъй като са депозирани след преклузивния срок.
- Неправилно приложение на чл. 61, ал. 2 и 3 ЗЗД: ВКС приема, че действието на ищеца представлява управление на чужда работа, която е била полезна и за ответника, дори извършена против волята му. Затова се дължи обезщетение по правилата на неоснователното обогатяване, т.е. чл. 61, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 59 ЗЗД.
- Нарушение на служебното начало: Въззивният съд не е допуснал експертиза, която да установи действителното увеличение на стойността на имота на ответника. Според т. 10 от ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГТК, съдът е длъжен служебно да установи стойността на обогатяването и обедняването.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
ВКС отменя въззивното решение и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като му указва:
- Да назначи СТЕ за установяване на обогатяването на ответника;
- Да отчете вероятността за премахване на оградата;
- Да прецени стойността на подобрението към момента на експертизата;
- Да съобрази поведението на ответника, включително активната му съпротива спрямо извършените действия.
РЕШЕНИЕТО НА ВКС ПОТВЪРЖДАВА СЛЕДНИТЕ ПРИНЦИПИ:
- Незаконността на строежа не е пречка за присъждане на обезщетение, ако строежът е полезен и няма заповед за премахване.
- Дори действията да са извършени без съгласие, ако са в интерес и на другата страна, може да се дължи обезщетение.
- При иск за подобрения, съдът следва служебно да изясни стойността на обогатяването.
КРИТИЧЕН КОМЕНТАР:
Решението е важен ориентир за прилагането на чл. 61, ал. 2 и 3 ЗЗД в случаите на “незаконно, но полезно” строителство между съсобственици или съседи. То подчертава баланса между формалната законност по ЗУТ и материалноправната полезност по ЗЗД, като акцентира върху значението на фактическото обогатяване, независимо от правния статут на строежа. Върховният съд напомня, че съдилищата трябва да мислят не само формално, но и по същество – кое е справедливо и балансирано в конкретната житейска и имуществена ситуация.
