Интелектуална собственост

I. Въведение

Настоящият анализ разглежда Решение на Върховния административен съд (ВАС), Седмо отделение, постановено на 24.06.2025 г. по адм. д. №70/2025 г., във връзка със спор между „Tesla Holding“ S.A. (Чехия), Internet group d.o.o. Beograd (Сърбия) и Председателя на Патентното ведомство (ПВ). Предмет на делото е реалното използване на международната словна марка „TESLA“ (рег. №504571) на територията на България и възможната ѝ частична отмяна поради неизползване съгласно Закона за марките и географските означения (ЗМГО).

II. Казусът накратко

• Заявител на отмяна: Internet group d.o.o. Beograd, Сърбия;
• Притежател на марката: Tesla Holding S.A., Чехия;
• Обект на спора: Международна регистрация №504571 „TESLA“ за стоки от класове 01, 07, 09, 10, 11, 14, 15 и 28 по Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ);
• Период на използване: 26.07.2016 – 26.07.2021 г.;
• Събития по хронология:
  • Решение на ПВ (17.05.2023): частично отмяна – само за част от стоките;
  • Решение на АССГ (17.07.2024): отмяна на решението на ПВ за някои класове, потвърждаване за други;
  • Обжалване от всички страни пред ВАС.

III. Правна рамка

1. Чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗМГО

Предвижда прекратяване на действието на регистрация, ако в 5-годишен срок марката не е използвана реално.

2. Чл. 21 ЗМГО

Определя обхвата на правата, произтичащи от регистрация на марка – включително задължение за реална употреба.

3. Чл. 172а, ал. 2 АПК

Задължава съда да посочи становищата на страните, фактите и правните си изводи в мотивираното решение.

4. Чл. 209, т. 3 АПК

Основания за касационно обжалване – съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

IV. Факти по делото

1. Искане на Internet group d.o.o. Beograd:

• Отмяна на марката поради липса на реална употреба за всички класове.

2. Административен акт на ПВ:

• Частично уважено: отмяна за класове 01, 07, 10, 14, 15, 28;
• Частично отхвърлено: задържане на регистрацията за класове 09 и 11.

3. Съдебно производство пред АССГ:

• Съдът изцяло се позовава на заключението на тройната съдебно-техническа експертиза;
• Приема се реално използване на марката за широка гама от стоки в класове 09 и 11, включително:
  • батерии;
  • резистори;
  • електронни тръби;
  • газоразрядни лампи;
  • електрически компоненти, използвани в музикални и медицински устройства;
  • осветителни тела и крушки (вкл. автомобилни);
  • лизингови договори, каталози, фактури, снимки на продукти.

4. Спорни въпроси:

• Дали представените доказателства обхващат всяка стока поотделно?
• Дали съдът е анализирал всички експертни заключения?

V. Изводи на ВАС

1. Допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила:

• Съдът не е мотивирал защо възприема едно от експертните заключения;
• Пренебрегнати са другите две експертизи – съдебно-маркова и единична техническа;
• Липсва индивидуален анализ на използването на марката спрямо всяка отделна стока.

2. Нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК:

• Не са изложени конкретни правни мотиви относно всички категории стоки;
• Съдебният акт не позволява ефективен контрол поради липсата на достатъчно обосновани мотиви.

3. По частната жалба на ПВ:

• Съдът е разпределил неправилно разноските само спрямо ПВ;
• Нарушено е правилото на чл. 226, ал. 3 АПК – по искания за разноски следва да се произнесе съдът при новото разглеждане.

VI. Крайно решение на ВАС

На основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК:

• ОТМЕНЯ Решение №12221/17.07.2024 г. и Определение №17981/26.09.2024 г. на АССГ;
• ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания:
  • Да бъдат обсъдени всички експертизи и доказателства;
  • Да се направи поименен анализ на реалното използване на марката по всеки клас и стока;
  • Да се произнесе надлежно относно разноските.

VII. Заключение и значение на решението

🔹 Решението на ВАС е важен прецедент в практиката по чл. 35 ЗМГО, тъй като затвърждава:

1. Задължението за доказателствена прецизност – всяка стока по регистрация трябва да бъде индивидуално разгледана и доказана като използвана;
2. Недопустимостта на формален подход – не е достатъчно съдът да „кредитира“ едно експертно заключение без обосновани мотиви;
3. Изискване за пълна мотивировка – по чл. 172а, ал. 2 АПК, включваща оценка на всички представени доказателства;
4. Контрол върху съдебната дискреция – при разпределяне на разноските и при приемане на доказателства;
5. Внимание към реалното присъствие на марката на пазара – само номинално присъствие не е достатъчно.