Абсолютна погасителна давност за вземания на физическите лица
Днес в „Държавен вестник“ , брой 102, с указ № 248 бяха обнародвани промените в Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, с които се въвежда абсолютна погасителна давност за вземания на физическите лица. Измененията бяха приети на 20 ноември и оттогава се очакваше решението на президента Румен Радев относно това дали да върне предвидените промени за ново обсъждане в парламента. С подписания от него указ съдържанието на ЗЗД следва да бъде допълнено, а предвиденото в чл.112 да влезе в сила и да намери приложение след изтичането на шестмесечен срок от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, тоест от 1 юни 2021 г. Новоприетият чл. 112 от ЗЗД предвижда въвеждането на абсолютна десетгодишна погасителна давност по отношение на паричните вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. В разпоредбата на чл.112 са изброени и случаите, по отношение на които не следва да бъде приложен десетгодишния давностен срок. Извън обхвата на предвидената давност остават вземанията, чиито произход е от търговска дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружеството по чл.357 ЗЗД; за непозволено увреждане; за неоснователно обогатяване; за издръжка; за издръжка; за трудово възнаграждение; за обезщетения по Кодекса на труда; по повод приватизационна сделка и по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.За абсолютната давност ще се прилагат разпоредбите на чл. 115 и чл. 118 ЗЗД, които уреждат хипотезите, в които давността не тече и хипотезата, в която длъжникът е изпълнил погасеното по давност задължение.Абсолютната давност няма да тече между деца и родители, докато последните упражняват родителски права; между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството; между съпрузи; за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението; за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба; за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността; докато трае съдебният процес относно вземането.Същевременно длъжник, който изпълни задължението си след изтичането на абсолютната давността, няма да има право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.Изменението влиза в сила в 6-месечен срок от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, тоест от 1 юни 2021 г. По отношение на заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.
