“Битка за билбордовете: Кога договорът и давността се превръщат в ключови оръжия?”
С Определение №90/13.01.2025 г. по дело №1349/2024 г. ВКС се произнася за давността и момента, от който се дължат обезщетенията
Предмет на спора
Правният спор касае искове, предявени от „Сана 2010“ ЕООД срещу „ВК Мениджмънт“ ЕООД и „БР Консулт“ ЕООД за заплащане на обезщетения във връзка с неизпълнение на договор за покупко-продажба на 10 билборда. Основната претенция е за заплащане на равностойността на вещите, които не са предадени, както и за обезщетения за пропуснати ползи и мораторни лихви.
Фактическа обстановка
1. Договор: На 01.06.2010 г. е сключен договор за продажба на 10 билборда между „Сана 2010“ ЕООД (купувач) и „Консорциум Контракт Имидж“ (в който участват „ВК Мениджмънт“ ЕООД и „БР Консулт“ ЕООД).
2. Плащане: Купувачът е заплатил цената от 6 000 лв. на 07.06.2010 г.
3. Неизпълнение: Продавачите не са предали вещите, а през октомври 2010 г. изпращат уведомление за нищожност на договора.
4. Последващи действия: През 2011 г. е предявен иск за прогласяване нищожността на договора, който е отхвърлен с влязло в сила решение през 2014 г.
5. Установяване на липса на вещите: През 2015 г. с нотариален протокол е установено, че вещите не съществуват или са неизползваеми.
Претенции на страните
• Ищецът („Сана 2010“ ЕООД):
• Обезщетение по чл. 57, ал. 2 ЗЗД за равностойността на вещите.
• Обезщетение за пропуснати ползи по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
• Мораторна лихва върху сумите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
• Ответниците („ВК Мениджмънт“ ЕООД и „БР Консулт“ ЕООД):
• Оспорват валидността на договора и претенциите.
• Поддържат, че давността за вземанията е изтекла.
• Твърдят, че стойността на вещите е неправилно определена.
Юридически въпроси
1. Момент на определяне на равностойността на вещите: Дали стойността на вещите трябва да се изчисли към момента на предявяване на иска (както приема въззивният съд) или към момента на настъпване на обедняването (юни 2010 г.), както твърдят ответниците.
2. Прекъсване на давността: Дали искът за нищожност на договора от 2011 г. прекъсва давността за вземанията на купувача.
Решение на въззивния съд
1. По чл. 57, ал. 2 ЗЗД: Въззивният съд уважава иска за равностойността на вещите, като приема, че дължимата сума е 24 842.05 лв., определена въз основа на експертиза за стойността на вещите към датата на исковата молба.
2. По давността: Съдът приема, че давността е прекъсната с предявяването на иск за нищожност през 2011 г. и е спряла да тече до окончателното му приключване през 2014 г. След това давността не е изтекла към момента на завеждане на настоящия иск.
3. За пропуснатите ползи и мораторните лихви: Част от исковете са уважени, но за тези със стойност под 20 000 лв. касационният контрол е недопустим.
Касационни въпроси, допуснати от ВКС
1. Към кой момент се определя стойността на вещите при иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД?
• Съществува противоречие в съдебната практика по този въпрос. Касаторите поддържат, че стойността трябва да се изчисли към момента на обедняването.
2. Прекъсва ли се давността с иск за нищожност на договора, когато този иск е отхвърлен?
• Въззивният съд приема, че давността е прекъсната, но това е оспорено от касаторите с аргумента, че искът за нищожност не засяга пряко вземането за вещите.
Решение на ВКС относно допустимостта
• Допуска касационно обжалване по двата ключови въпроса, които са от значение за развитието на правото и тълкуването на ЗЗД.
• Оставя без разглеждане жалбата по останалите искове, които са със стойност под 20 000 лв.
Значение на спора
1. Практическо значение: Спорът засяга тълкуването на важни разпоредби на ЗЗД, свързани с:
• Момента на изчисляване на обезщетения за неизпълнени договори.
• Давностните срокове при сложни хипотези на прекъсване и спиране.
2. Правна значимост: Решението на ВКС ще внесе яснота по тези въпроси и ще уеднакви съдебната практика.