В Решение №26/23.01.2025 г. по дело №4623/2022 г. на Върховния касационен съд (ВКС), 3-то гражданско отделение, 4-ти състав, се разглежда казус, свързан с претенции за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито през проверявания период от лице, считано за „свързано“ (по смисъла на ЗОПДНПИ/отм.) с проверявания за незаконно придобити доходи субект. Основният правен въпрос, по който ВКС дава разяснения, е какво означава „фактическо съжителство“ (или „съвместно съжителство на съпружески начала“) за целите на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ/отм. от 2012 г.) и как следва да се преценява дали едно лице, което не е живяло на един адрес с проверяваното лице и няма сключен граждански брак с него, попада в обхвата на „свързаните лица“, така че придобитото от него да се третира като имущество на проверявания.
I. Правна и процесуална рамка
1. Законова основа
• Предмет на разглеждане е отмененият Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ от 2012 г.).
• Приложени са и съответни разяснения от новия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (от 2018 г.), но ВКС подчертава, че този нов закон не дава специална дефиниция, приложима за стария режим, макар двата закона да си приличат по цели и предмет.
• В мотивите се прави позоваване на Тълкувателно решение №4/18.05.2023 г. по т. д. №4/2021 г. на ОСГТК на ВКС, както и на предишни тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС (ППлВС).
2. Процесуална хронология
• Производството е образувано по иск на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, процесуален субституент на държавата) срещу две лица – проверявания и втори ответник, за когото Комисията твърди, че е във фактическо съжителство с проверявания.
• На първа инстанция (Окръжен съд – Перник) ищецът не успява да докаже изцяло исковете за имущество, придобито от втория ответник, но Апелативният съд (София) уважава в по-голям обем претенциите на КОНПИ.
• Допуснато е касационно обжалване пред ВКС, основно по въпроса дали в конкретната ситуация е налице „фактическо съжителство на съпружески начала“ в смисъла на ЗОПДНПИ/отм.
• С решението си ВКС отменя частично въззивното решение и прави извода, че в конкретния случай такова съжителство не е налице и не следва да се отнеме имущество от втория ответник.
II. Същност на правния проблем и доводи на съда
1. Понятието „фактическо съжителство“ и неговата еволюция
• Историческа обосновка: В мотивите си ВКС се връща към ППлВС №5/1969 г., въвело понятието „съжителство на съпружески начала“ в контекста на правото на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък. Тогава е прието, че при фактическо съжителство, траещо дълго време и наподобяващо брачните отношения, преживелият партньор следва да има правото на обезщетение също като вдовеца/вдовицата.
• Разширяване на уредбата: След това различни нормативни актове започват да използват термини като „фактическо съжителство на съпружески начала“, „съвместно съжителство“ и т.н. Съдържанието им по правило се припокрива – отношения, подобни на брачните, без да е налице сключен граждански брак.
• Приложимост в контекста на имуществените отношения: ВКС подчертава, че когато даден закон (като ЗОПДНПИ от 2012 г.) свързва тежки последици с фактическото съжителство (в случая – възможността да се отнеме имущество, придобито от партньора), законодателят е длъжен да въведе ясни критерии, за да не се получат разширителни тълкувания. Тъй като законът не дефинира термина, съдът прави собствено тълкуване, опирайки се на сравнителен анализ, систематично тълкуване и цел на закона.
2. Критерии за „фактическо съжителство на съпружески начала“
Според ВКС, за да е налице фактическо съжителство в смисъла на ЗОПДНПИ, трябва да са изпълнени следните условия:
1. Продължителна, дълготрайна връзка – отношенията да не са случайни и краткотрайни, а да са трайно установени (подобно на брачните).
2. Отношения, подобни на брачните – взаимно уважение, общи грижи и разбирателство, зачитане на личните права, взаимопомощ и издръжка, грижи за децата (ако има такива), общо водене на домакинство.
3. Съвместно (или поне нормално) обичайно съжителство – обичайният случай е лицата да живеят заедно, но ако поради важни причини са разделени, следва да е видна общата им воля и начин на живот, аналогичен на семеен (по смисъла на чл. 15 от Семейния кодекс, където съпрузите могат временно да живеят разделено, без да се счита, че бракът е прекратен).
ВКС изрично подчертава, че самата липса на общо домакинство и общ адрес през по-голямата част от времето не означава автоматично, че „фактическо съжителство“ е изключено, но в такъв случай трябва да се докаже, че другите елементи на бракоподобната връзка са налице (трайни чувства, взаимност, общи планове, грижи за дете и т.н.).
3. Приложение в контекста на разглеждания случай
• Фактическа обстановка:
• Ответникът (Р. Б.) и проверяваното лице (С. К.) имат дете, но по свидетелски показания се установява, че двамата са живели заедно около година след раждането на детето, след което са се разделили окончателно.
• През повечето време проверяваният е бил в затвора или на различен адрес, а вторият ответник е живял при родителите си и е поемал основните грижи за детето (с помощта на свои близки).
• Имало е само няколко срещи между двамата, свързани главно с въпроси около детето и евентуални имуществени дела.
• Вторият ответник е платил вноска от 30 000 лв. за гаранция на проверяваното лице, както и е придобил някои имоти, които преди това са били у проверявания (в резултат на публични продани, извършени след проверявания период).
• Изводи на ВКС:
1. Фактът, че двамата имат общо дете, не е достатъчен автоматично да означава „фактическо съжителство“.
2. Плащането на гаранция също не е решаващо – само по себе си говори за някакъв ангажимент, но не и за съществуване на бракоподобни отношения през целия проверяван период.
3. Трайно разделно живеене, липсата на общо домакинство и регулярна грижа от страна на проверявания за детето, противоречи на критериите за „съпружеска връзка“.
4. Не е налице „общ икономически интерес“ в смисъл на семеен бюджет или общи инвестиции, а дори и да има единични действия (като придобиването на имоти на публична продан), това се е случило извън проверявания период или не доказва устойчиво съжителство.
В резултат, ВКС приема, че не е доказано „фактическо съжителство“ между проверяваното лице и втория ответник за периода 2003–2013 г. и съответно отхвърля исковете на Комисията да се отнеме от втория ответник имущество, което той е придобил през проверявания период.
III. Заключителни изводи и правна значимост
1. Недоказаност на фактическо съжителство
• Основният аргумент на Комисията (КОНПИ), че двамата ответници са „свързани лица“ поради „живот на съпружески начала“, не се установява. Съдът приема, че за да е налице фактическо съжителство, трябва да има признак на семейност в отношенията – общо домакинство или поне реални белези на единно икономическо и социално битие.
2. Последици за отнемането
• След като в случая фактическо съжителство не е доказано, имуществото, придобито на името на втория ответник (Р. Б.), не може да бъде третирано като незаконно придобито от проверявания С. К.. Съответно исковете за отнемане по отношение на това имущество се отхвърлят.
3. Акценти относно дефиницията на „фактическо съжителство“
• ВКС изяснява, че законодателят не е дал изрична дефиниция в ЗОПДНПИ (2012), но практиката изисква:
• Продължителност и трайност на връзката;
• Подобие с брачните отношения – в емоционален, личен и имуществени аспекти;
• Общ бит, общи грижи за домакинството и децата (ако има такива);
• Взаимопомощ и уважение, сходни на тези, които имат съпрузите.
4. Практическо значение
• Решението е важно, защото дава ясни критерии за случаите, когато комисията (или друг публичен орган) твърди, че дадено лице е „свързано“ чрез фактическо съпружеско съжителство и иска да отнеме имущества на това лице.
• Подобно тълкуване ограничава разширителното прилагане на закона: не може всеки познат, приятел или родител на дете от извънбрачна връзка да бъде автоматично третиран като съпруг.
5. Окончателен резултат
• ВКС отменя частично решението на Апелативния съд – София и отхвърля исковете за отнемане на имущество по отношение на втория ответник.
• Съдът присъжда разноски в негова полза и разноски към бюджета на ВКС, които Комисията следва да заплати.
• Решението не подлежи на обжалване.
IV. Обобщение
• Ключов извод: Фактът, че две лица имат дете и контакт помежду си, включително и някаква финансова подкрепа, не обуславя автоматично „фактическо съжителство на съпружески начала“. За да е налице такова по смисъла на ЗОПДНПИ (2012), трябва да има по-дълбоки признаци на семейноподобна връзка (общ бит, трайна лична, емоционална и финансова общност).
• Стандарт по ЗОПДНПИ: В контекста на отнемането на незаконно имущество, съдилищата тълкуват по-строго изискването за „фактическо съжителство“, за да не се накърнява неоправдано правото на собственост на други лица, с които проверяваният само е имал общо дете или мимолетни контакти.
• Практическо отражение: Решението играе ролята на ориентир за всички казуси, в които се твърди, че второто лице е „свързано“ с проверявания поради „общо фактическо съжителство“. Съдът изисква ясни доказателства за „брачноподобен“ живот, а не просто родителско/приятелско взаимодействие.
С това Върховният касационен съд потвърждава трайната тенденция в съдебната практика:
• да охрани принципа, че само при доказано дълготрайно и съдържателно съжителство (аналогично на брачните отношения) придобитото имущество може да бъде приравнено на собственост на проверяваното лице;
• да защити правата на самостоятелен собственик, който не е имал такъв тип „съпружески“ отношения с проверявания.