Анализ на Решение №32/28.01.2025 г. по дело № 725/2023 г. на ВКС
1. Страни по делото и предмет на спора
• Ищец (касатор): Нико Тринкхаус, гражданин на ФРГ, професионален фотограф.
• Ответник: „Далла турс“ ЕООД, българско дружество, организиращо туристически услуги.
• Предмет на делото: Искове за обезщетение за нарушени авторски права върху фотографията „Залив на Котор“, публикувана на сайта на ответника без съгласието на ищеца.
• Правно основание:
• чл. 95 ЗАПСП (защита на авторското право);
• чл. 86, ал. 1 ЗЗД (обезщетение за забава).
2. Доводи на страните
Доводи на касатора (Нико Тринкхаус)
1. Неправилно приложение на материалния закон – Въззивният съд неправилно е определил размера на дължимото обезщетение, тъй като не е съобразил лицензионното възнаграждение, което ищецът би получил по ценовите стандарти на германския пазар, а е приложил критерии на българския пазар.
2. Размер на пропуснатите ползи – Касаторът твърди, че присъденото обезщетение от 1400 лв. е значително под действителния размер на загубите му, които възлизат на 9044,39 лв.
3. Справедливост на обезщетението – Поддържа, че съдът следва да отчете не само стандартите на националния пазар, но и индивидуалните тарифи на автора, публикувани на неговия сайт.
Доводи на ответника („Далла турс“ ЕООД)
1. Решението на въззивния съд е правилно – Съдът законосъобразно е отчел приходите, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, съгласно чл. 95, ал. 3 ЗАПСП.
2. Липса на реални приходи от нарушението – Ответникът твърди, че не е получил финансови ползи от използването на фотографията, тъй като не е реализирал печалба от организираните екскурзии.
3. Приложимост на българското право – Счита, че определянето на обезщетението трябва да бъде съобразено с икономическите условия в България.
3. Анализ на приложимото право
• Международна компетентност: Определена съгласно чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕС) №1215/2012 („Брюксел I“), тъй като ответникът е с местоседалище в България.
• Приложимо материално право: Според чл. 8, т. 1 от Регламент (ЕО) №864/2007 („Рим II“) се прилага правото на държавата, в която се търси защита – в случая, българското право.
• Приложение на чл. 95 ЗАПСП: Съдът анализира специалните разпоредби за определяне на обезщетение за нарушени авторски права, като взема предвид:
• Начин и продължителност на използването на произведението;
• Пропуснатите ползи и неимуществените вреди;
• Приходите, реализирани от нарушителя (в случая – липса на такива);
• Превантивната функция на обезщетението (чл. 95, ал. 4 ЗАПСП).
4. Правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване
• ВКС е допуснал обжалването за проверка на въпроса:
„При нарушение на авторско право в държава, различна от държавата на пребиваване на автора, кой е водещият пазар за определяне на пропуснатото лицензионно възнаграждение?“
• Отговорът е даден в ТР №3/1.08.2024 г. на ВКС, което уточнява, че:
• Обезщетението следва да бъде изчислено въз основа на лицензионното възнаграждение, което авторът би получил от нарушителя или от друг ползвател в държавата, в която се търси закрила.
• Ако авторът не би разрешил използването на произведението, обезщетението следва да бъде завишено.
5. Изводи на ВКС
1. Въззивният съд е нарушил материалния закон, като неправилно е приложил критериите за определяне на обезщетението.
2. Водещ пазар за определяне на лицензионното възнаграждение – Когато авторът е публикувал цени за лицензиране на свои произведения, те следва да се вземат предвид, независимо от територията на нарушението.
3. Справедливо обезщетение – Съдът приема, че дължимото обезщетение следва да бъде:
• 5417,65 лв. за пропуснато лицензионно възнаграждение (2770 евро);
• 500 лв. за неимуществени вреди;
• 400 лв. за извънсъдебни разноски.
• Общо: 6317,65 лв.
4. Лихви за забава – ВКС увеличава размера на лихвата за забава на 451,01 лв. (вместо 99,95 лв.).
5. Разноски по делото – ВКС отменя част от присъдените разноски в полза на ответника и осъжда „Далла турс“ да плати допълнително:
• 1148,34 лв. за първоинстанционното производство;
• 822,92 лв. за въззивното производство;
• 1681,21 лв. за касационното производство.
6. Окончателен резултат
• ВКС отменя частично въззивното решение и увеличава присъденото обезщетение от 1400 лв. на 6317,65 лв..
• ВКС осъжда „Далла турс“ да плати допълнително 4917,65 лв. за обезщетение.
• ВКС увеличава присъдената законна лихва до 451,01 лв..
• Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
7. Обобщение
• ВКС коригира неправилното приложение на критериите за определяне на обезщетението и приема, че публикуваните от автора тарифи са водещи при изчислението.
• Съдът потвърждава, че обезщетението трябва да има както компенсаторна, така и възпираща функция.
• Делото създава съдебен прецедент за подобни случаи с международноправен елемент, като утвърждава значението на авторските тарифи, публикувани от самите творци.
Това решение е значимо за практиката по интелектуалната собственост, защото подчертава важността на авторските права в цифровата среда и необходимостта от справедливо възнаграждение на творците.
