You are currently viewing 🔒 Кога възбраната вече не брани права? ВКС с ключово определение за правата на купувача от публична продан

🔒 Кога възбраната вече не брани права? ВКС с ключово определение за правата на купувача от публична продан

Определението на ВКС по ч.гр.д. №1214/2025 г., постановено в закрито заседание на 29.05.2025 г. от Второ гражданско отделение:


I. Правен въпрос, поставен пред ВКС

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК — касационно обжалване на определения.

Централният правен въпрос, по който се иска допускане до касационно обжалване и който ВКС приема за допустим по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК, е:

Може ли купувач от публична продан да иска заличаване на възбрана, наложена по друго изпълнително дело, без да представи доказателства, че възбраната му е непротивопоставима и не брани права?

Този въпрос касае противопоставимостта на възбраната и правната възможност за заличаването ѝ по искане на третото лице – купувач, който е придобил имота с влязло в сила постановление за възлагане.


II. Фактическа основа по делото

  1. Наложена възбрана:
    ЧСИ М. Ц. налага възбрана на 15.10.2018 г. върху 26 имота, включително процесния, в хода на изпълнително дело №665/2018 г.
  2. Публична продан и придобиване на имота:
    По друго изпълнително производство, водено от ЧСИ В. Ц., имотът е възложен на И. Г. Р. (жалбоподател) на 15.06.2022 г. Писменото постановление за възлагане влиза в сила на 15.07.2022 г.
  3. Искане за заличаване на възбраната:
    Новият собственик И. Р. подава заявление до съдията по вписванията при РС – Елин Пелин за частично заличаване на възбраната.
  4. Отказ и жалби:
    • Съдията по вписванията отказва – мотив: само наложилият възбраната (ЧСИ) може да иска заличаването ѝ (чл. 31 ПВ).
    • СОС потвърждава отказа.
    • Подадена е частна касационна жалба пред ВКС.

III. Изводи на ВКС

1. Допускане до касационно обжалване

ВКС приема, че правният въпрос е значим и противоречи на вече формирана практика – опр. №192/13.02.2023 г. по гр.д. №4099/2022 г. на Първо г.о. на ВКС.

2. Отговор на правния въпрос

ВКС препотвърждава позицията си, че:

  • Купувачът от публична продан има право да иска заличаване на възбрана, наложена по друго изпълнително дело, ако възбраната не е обезпечителна.
  • Това следва от разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК, както и от прекратителното действие на публичната продан спрямо останалите изпълнителни дела, които не могат да се насочат срещу имот, вече придобит от трето лице.
  • Представянето на доказателства, че възбраната е наложена в изпълнително (а не обезпечително) производство, е достатъчно основание за съдията по вписванията да разпореди заличаване.

3. Противопоставимост и обезпечителен характер

  • Само обезпечителната възбрана (по чл. 389–390 ГПК) запазва действие и след проданта, защото тя може да брани права и в случай на последващо възстановяване на собствеността.
  • Възбраната, наложена в изпълнително производство, не защитава вече права на взискателя след продажбата.

4. Преценка на конкретния случай

  • Жалбоподателят е доказал, че възбраната е изпълнителна.
  • Съдията по вписванията и СОС неправилно са отказали вписване, като са игнорирали правата на купувача от публична продан, гарантирани от чл. 433 ГПК и съдебната практика.

IV. Правни последици от определението на ВКС

  1. Отмяна на определенията на СОС и съдията по вписванията:
    • ВКС отменя и двете определения, като изрично разпорежда частичното заличаване на възбраната.
  2. Утвърждаване на съдебна практика:
    • Потвърден е принципът, че купувачът от публична продан е легитимиран да иска заличаване на възбрана, ако тя не е обезпечителна.
  3. Институционално задължение на съдията по вписванията:
    • Със силата на съдебното определение ВКС разпорежда извършването на вписване, а не оставя това на преценката на съдията по вписванията.
  4. Определението е окончателно – не подлежи на обжалване и е задължително за изпълнение.

V. Практически и юридически изводи

  1. Съдебната защита на третите лица – купувачи от публична продан – е разширена.
    • Те могат директно да искат заличаване на възбрани по други изпълнителни дела, стига възбраната да не е обезпечителна.
  2. Съдията по вписванията не може формално да отказва заличаване, когато са налице доказателства, че:
    • възбраната е наложена по изпълнително дело;
    • имотът е възложен на трето лице с влязло в сила постановление.
  3. Изпълнителните производства по останалите дела се прекратяват относно този имот след проданта — чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК.
  4. Определението има значение за практиката на ЧСИ и съдии по вписванията, тъй като дава указания за приложението на чл. 31 ПВ и чл. 433 ГПК в контекста на публичните продани и възбраните.