🔎 КАЗУСЪТ:
Спор между Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“ (ВТУ) и преподавател (доцент) М. В. М. във връзка с дисциплинарно уволнение поради закъснения на работа. Ищецът оспорва законосъобразността на заповедта за уволнение и претендира:
- възстановяване на длъжността;
- обезщетение за периода на безработица;
- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
⚖️ ПОВДИГНАТИ ВЪПРОСИ ПО ЧЛ. 280, АЛ. 1, Т. 1 ГПК:
- Налице ли е дисциплинарно нарушение, когато служител не изпълнява задължение, предвидено във вътрешен акт на работодателя?
- Възстановява ли се правото на работника на ползване или обезщетение за неизползван платен годишен отпуск след възстановяване на работа поради незаконно уволнение?
📌 УСТАНОВЕНИ ФАКТИ ОТ СЪДА:
- Трудово правоотношение: безсрочно, длъжност „доцент“ от 1988 г.
- Възстановяване на работа: след отмяна на предходно уволнение с влязло в сила решение от 05.04.2023 г.
- Уволнение №2: със заповед от 29.05.2023 г. за 4 закъснения през април 2023 г. с повече от 1 час.
- Работно време: фиксирано по чл. 11, ал. 2, т. 3 от Правилника на ВТУ – 8:00–12:00 ч. за преподаватели без аудиторна заетост.
- Ищецът не е представил болнични, но е дал обяснения за здравословно състояние.
⚖️ ПРАВНИ ДОВОДИ НА ВКС:
🔷 По въпроса за дисциплинарното нарушение:
- Трудовото задължение произтича както от трудовия договор и длъжностната характеристика, така и от вътрешните актове на работодателя (чл. 181 КТ).
- Закъсненията за повече от 1 час (три пъти в месеца) представляват дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ.
- Формално нарушение е налице – ищецът не се е явил навреме, без да уведоми прекия ръководител или да представи болничен.
- Въпреки това, наложеното дисциплинарно наказание (уволнение) е несъразмерно, защото:
- закъсненията са в началото на възстановяване на работа;
- ищецът е изпълнявал трудовите си функции (вкл. научна работа);
- свидетели потвърждават доброто му професионално поведение;
- не са настъпили негативни последици за университета.
👉 Извод: Заповедта за уволнение е незаконосъобразна поради нарушаване на критериите на чл. 189, ал. 1 КТ (несъразмерност на наказанието).
🔷 По въпроса за обезщетението за неизползван отпуск:
- Възстановено трудово правоотношение ≠ прекратено трудово правоотношение → няма основание за парично обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ.
- Ищецът има право да ползва натрупания отпуск в натура.
- ВКС изцяло се позовава на:
- Решения на СЕС (дела C-762/18 и C-37/19; дело C-57/22);
- Правото на ЕС, Директива 2003/88/ЕО;
- Хартата на основните права на ЕС.
- Извод: Ищецът няма право на парично обезщетение, тъй като не е налице прекратяване на трудовото правоотношение.
⚖️ ФИНАЛНИ ИЗВОДИ НА ВКС:
- По исковете по чл. 344, ал. 1 КТ:
- Заповедта е незаконосъобразна → ищецът се възстановява на работа.
- Уважен е искът за обезщетение по чл. 225 КТ (разлика в заплатите: 8914.19 лв.).
- По иска по чл. 224 КТ:
- Искът е неоснователен – липсва прекратяване → няма парично обезщетение за 83 дни отпуск.
- Въззивното решение е оставено в сила, макар и по различни правни мотиви от тези на Окръжния съд.
🧩 КЛЮЧОВИ ПРАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ:
- ❗ Работодателят има право да изисква спазване на вътрешни правила, вкл. начални часове на работа.
- ⚖️ Съдът контролира съразмерността на дисциплинарното наказание – дори при формално извършено нарушение, уволнението може да е незаконно.
- 📘 Отпускът при възстановяване на работа се ползва, но не се компенсира парично, ако няма прекратяване на трудовото правоотношение.
- 🇪🇺 Националното право следва да се прилага в съответствие с правото на ЕС, включително по въпросите за платен годишен отпуск.