Решение №145/12.06.2025 г. по дело №1364/2024 г., Първо ГО ВКС
🧾 1. История на спора: скеле, договор и липсващи елементи
Дружеството „Дирак – Д“ ООД отдава под наем рамково скеле на „Т. Инвест 08“ ЕООД по договор от 10.03.2021 г., в който са конкретизирани елементите на скелето. Въз основа на този договор се издава заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Дирак – Д“ за сумата 20 154 лв., представляваща стойността на липсващи елементи от скелето, които „Т. Инвест 08“ не е върнал.
Наемното правоотношение приключва, а скелето е върнато на части през октомври 2021 г. Спорът възниква поради липса на приемо-предавателен протокол за върнатите елементи.
Ищецът („Дирак – Д“) твърди, че част от елементите не са върнати. Ответникът („Т. Инвест 08“) отрича това и твърди, че е върнал всичко, което е получил.
Искът по чл. 422 ГПК е отхвърлен от първите две инстанции, поради липса на доказателства относно количеството и стойността на невърнатите елементи. Това решение е обжалвано пред ВКС, като се поставя основният процесуален въпрос:
❓ 2. Въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
Чия е доказателствената тежест за връщането на наетата вещ след прекратяване на договора за наем?
⚖️ 3. Практика на ВКС, приета като задължителна
ВКС препраща към своята устойчива практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК:
- Решение № 214/2017 г. по т. д. № 1642/2015 г. на ВКС, ТК
- Решение № 477/2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на ВКС, ГК
- Решение № 169/2012 г. по гр. д. № 84/2011 г.
- Решение № 73/2016 г. по гр. д. № 5376/2015 г.
Според тази практика:
- След прекратяване на наемното правоотношение, в тежест на наемателя е да докаже, че е върнал вещта в цялост.
- Задължението произтича от чл. 233, ал. 1 ЗЗД – вещта трябва да бъде върната в уговореното състояние.
- Ако няма приемо-предавателен протокол, действат законовите презумпции, включително че вещта е получена в добро състояние (чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД).
🧠 4. Аргументация на ВКС и оборване на решението на долните инстанции
✅ Принципен извод:
Въззивният съд е нарушил процесуалния закон, като е възложил доказателствената тежест на наемодателя, вместо на наемателя.
🔍 Основни доводи на ВКС:
- Наемателят твърди, че е получил по-малко елементи, но не доказва това.
- В тежест на наемателя е да опровергае частния документ (договора за наем), съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК.
- Липса на приемо-предавателен протокол не освобождава наемателя.
- Презумпцията на чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД гласи, че вещта е получена в добро състояние.
- Няма значение дали всички елементи са били нужни.
- Дори неизползвани, елементите са част от наетата вещ и подлежат на връщане.
- Възражението, че ищецът не е собственик на скелето е ирелевантно.
- Валидността на договора за наем не зависи от собствеността, а от предаването за ползване срещу възнаграждение.
- Експертизата е установила пазарната стойност на липсващите елементи.
- Размерът на обезщетението е коригиран спрямо тази стойност – 19 826,20 лв. (вместо претендираните 20 154 лв.)
🏛️ 5. Заключение на ВКС
ВКС отменя частично въззивното решение и уважава иска за 19 826,20 лв. по чл. 422 ГПК вр. чл. 233 ЗЗД, като:
- Потвърждава задължението на наемателя да върне вещта или да заплати стойността на липсващите елементи.
- Възстановява справедливия баланс на доказателствената тежест в наемното правоотношение.
- Осъжда „Т. Инвест 08“ ЕООД да заплати разноските за всички инстанции – общо 2428,38 лв.
🧩 6. Обобщение за практиката
🔹 Това решение затвърждава съдебната линия, че вещта следва да бъде върната изцяло от наемателя, и че липсата на протокол не освобождава от отговорност.
🔹 Наемателят носи доказателствена тежест за върнатото, а не наемодателят за липсите.
🔹 ВКС акцентира върху задълженията, произтичащи от чл. 233 и чл. 236 ЗЗД, и прави стриктно приложение на презумпцията за добро състояние и цялостност на вещта.
