I. Въведение и контекст на делото
С Определение №1909/18.06.2025 г. по дело №378/2025 г., по т.д. №378/2025 г., Върховният касационен съд (ВКС) – Търговска колегия, Второ отделение – допусна до касационно обжалване решение на Софийски апелативен съд (САС), с което е:
- Обявена неплатежоспособност на „МЕГАПОРТ М“ ООД;
- Определена начална дата на неплатежоспособност: 19.02.2024 г.;
- Открито производство по несъстоятелност на основание чл. 625 ТЗ.
Касационната жалба е подадена от „МЕГАПОРТ М“ ЕООД (в несъстоятелност), представлявано от адвокат, с аргументи за неправилно приложение на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост на въззивното решение.
II. Основни процесуални предпоставки за допускане на касационно обжалване
ВКС извърши анализ на въпросите, повдигнати от касатора, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като прие, че са налице основанията за касационен контрол поради противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС.
Допуснати въпроси:
- Значението на коефициентите на ликвидност за определяне на неплатежоспособност;
- Обхват на задължението на въззивния съд да обсъди фактите и доказателствата;
- Изисквания към мотивите на въззивното решение.
III. Правна рамка: Неплатежоспособност и икономически показатели
⚖️ 1. Неплатежоспособност – правно определение (чл. 608, ал. 1 ТЗ):
„Невъзможност на търговец да изпълни изискуеми парични задължения към кредитори, произтичащи от търговски сделки, трудови правоотношения, публичноправни вземания и др.“
🔹 Според ВКС неплатежоспособността е:
- Обективно и трайно финансово състояние;
- Различна от временна неплатежоспособност;
- Установима само чрез пълна икономическа картина, а не чрез единични индикатори.
📊 2. Коефициенти на ликвидност – дефиниции и значение
Обща ликвидност:
Съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните задължения.
Бърза ликвидност:
Съотношение на краткотрайни активи без материални запаси към краткосрочните задължения.
Незабавна ликвидност:
Съотношение между краткосрочни вземания и парични средства спрямо текущи задължения.
Абсолютна ликвидност:
Съотношение на само наличните парични средства спрямо краткосрочните задължения.
📌 Според ВКС (реш. №71/2015 г. и др.):
„Наличието на високи коефициенти не е достатъчно. Следва да се установи дали включените активи са реално ликвидни, т.е. дали могат да бъдат преобразувани в пари в разумен срок.“
IV. Аргументи на ВКС – детайлен анализ
🧷 1. Фактология, приета от въззивния съд:
- Стоките, посочени като краткотрайни активи (над 80%), не са ликвидни, защото:
- Са предмет на развален договор;
- Подлежат на връщане поради настъпил реституционен ефект (чл. 88 ЗЗД);
- Купувачът не може да ги реализира търговски, нито да ги задържи.
- Паричните наличности са:
- Крайно недостатъчни за погасяване на текущи задължения;
- В периода 2019 – 2023 г. – все под минималните референтни стойности.
- При изключване на материалните запаси от актива:
- Обща ликвидност изглежда привидно добра;
- Но бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са под базовите нива за сектора.
📌 Извод на САС, подкрепен от ВКС:
„Самото съществуване на активи не означава, че те са ликвидни. Реалната платежоспособност се доказва с възможността тези активи да бъдат осребрени и използвани за покриване на текущите задължения.“
🧷 2. Реституция и икономическо значение:
- Договорът за доставка е прекратен на основание чл. 87 ЗЗД;
- Настъпва реституционен ефект – стоките трябва да бъдат върнати;
- Те не могат да бъдат включени в ликвидната маса, защото нямат стойност за длъжника (не са реализуеми, подлежат на връщане).
⚠️ Така ВКС разграничава:
- Счетоводна стойност на актива ≠ Икономическа ликвидност
- Критерият е реална възможност за входящи парични потоци.
🧷 3. Практика по чл. 625 ТЗ – задължения на съда:
📌 Съгласно утвърдена практика на ВКС:
- Съдът не може да се ограничи до механично изчисление на коефициенти;
- При спорно състояние на активите – съдът дължи активен служебен анализ (чл. 621а ТЗ, чл. 631 ТЗ);
- Необходимо е преизчисляване на коефициенти, изключвайки спорните или неликвидни активи.
🧷 4. Процесуални аргументи – мотиви и доказателства:
- ВКС подчертава, че въззивният съд е решаващ съд и следва да:
- Изложи ясни мотиви по всички възражения и доводи;
- Обсъди всички доказателства – поотделно и в съвкупност (чл. 12 и чл. 235 ГПК);
- Посочи кои факти приема и въз основа на какви доказателства.
🔎 В случая се твърди, че въззивният съд не е анализирал достатъчно:
- Заключенията на ССЕ за платежоспособност;
- Липсата на реална ликвидна криза;
- Стойността и значението на материалните запаси.
ВКС счита, че при наличието на такива твърдения и предвид задължителната практика, касационно обжалване е допустимо.
V. Изводи и значение на определението
📍 С решението си ВКС:
- Утвърждава подхода „икономическа реалност преди счетоводна форма“;
- Припомня, че производството по несъстоятелност не е формалистично, а изисква:
- Динамичен анализ на активите;
- Преоценка на тяхната ликвидност;
- Отчитане на последиците от договорни отношения (напр. реституция);
- Подчертава, че:
- Обща и бърза ликвидност не са автоматично достатъчни;
- Качественият анализ на компонентите е задължителен;
- Финансовата автономност има само индикативно значение.
VI. Финални бележки
🔷 Това определение е особено важно за юристи и икономисти, участващи в процеси по търговска несъстоятелност, защото поставя висок стандарт за доказване и оценка на реалната платежоспособност на длъжника.
🔷 То ясно показва, че при реституционни ефекти и неликвидни активи съдът следва да изключи тези стойности от анализа и да не се подвежда по формално превишение на актива над пасива.
Ако желаеш, мога да изготвя мотивирано писмено становище, казуистичен коментар или практически наръчник по оценка на ликвидността в несъстоятелност.
Вие казахте:
направи силен фокусиран интригуващ пост
ChatGPT каза:
Разбира се — ето фокусиран, силен и ангажиран пост, подходящ за LinkedIn или юридическа Facebook страница:
⚖️ Коефициентите не лъжат… но понякога подвеждат.
📉 Обща ликвидност над референтната стойност… и все пак – неплатежоспособен!
С определение от март 2025 г., ВКС допусна до касационно обжалване решение, с което е открито производство по несъстоятелност срещу дружество, чийто баланс показва, че може да посрещне задълженията си.
Но съдът пита: А какво, ако основната част от актива са стоки, които подлежат на връщане по развален договор? А ако не могат да се реализират на пазара?
📌 ВКС е категоричен:
Неплатежоспособност не се доказва с числа, а с икономическа реалност.
Какво следва:
- Счетоводната стойност ≠ ликвидност;
- Материалните запаси може да се окажат илюзия;
- При несъбираеми активи – значение имат незабавната и абсолютната ликвидност, не красивите баланси.
📚 В основата: чл. 608 ТЗ, практиката по т.д. №378/2025 г., и едно силно послание:
При несъстоятелност съдът гледа не какво има дружеството, а какво може да направи с него – сега.
