Строго лични права vs. защита на кредитора: ВКС очерта границите на чл. 134 ЗЗД при наследствени бездействия
Определение №3635/11.07.2025 г. по дело №2309/2025 г., ВКС III ГО
🧩 Историята зад спора: мълчанието като оръжие
Ищецът И. И. Х. е кредитор по изпълнително дело срещу длъжника Р. Д. Г. Дългът е потвърден с два изпълнителни листа, но събирането му се оказва блокирано от бездействието на самия длъжник. Проблемът възниква след смъртта на бащата на длъжника – Д. Г. Д., който малко преди смъртта си (02.09.2024 г.) дарява на внучката си – дъщеря на длъжника – апартамент.
Сделката по прехвърляне на имота е сключена още през 2021 г. и изглежда невъзвратима. Но според закона дарения, които засягат запазената част от наследството, могат да бъдат оспорени. Това право принадлежи на призованите наследници. Именно тук се корени проблемът: длъжникът не предприема действия да упражни това свое право, като нито приема, нито отказва наследството. За ищеца – неговия кредитор – това бездействие е изкуствена бариера пред удовлетворяване на вземането.
И. И. Х. иска от съда да го овласти като кредитор да упражни правото вместо длъжника – да приеме наследството по опис, да поиска възстановяване на запазената част от дарения имот и да състави опис на движимото имущество на наследодателя. Искът е предявен по реда на чл. 134 ЗЗД (кредиторски иск), във връзка с чл. 30 ЗН.
⚖️ Сблъсъкът на правни принципи: строго лични права vs защита на кредитора
📌 Какво решават първите две инстанции?
Районен съд – Хасково и впоследствие Окръжен съд – Хасково са категорични: исковата молба е недопустима. Аргументите им са класически – приемането на наследството е стабилен, едностранен, личен акт, който не може да се извърши чрез пълномощник, камо ли от кредитор. Правото на кредитора да замества бездействащия длъжник не се простира до подобни строго лични волеизявления.
Съдилищата сочат, че съществува изречна процедура по чл. 51 ЗН, чрез която кредиторът може да поиска от съда да определи срок, в който длъжникът да заяви приема или отказва наследството. Ако длъжникът откаже – кредиторът може да се защити по чл. 56 ЗН. Но не и чрез заместващо волеизявление.
🧠 Какво казва ВКС? Анализ и обосновка
Върховният касационен съд приема, че въпросът за допустимостта на иска е решен в противоречие с установената практика и съдържа очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК.
📌 Ключови правни опорни точки:
- Постановление №7/1973 г. на Пленума на ВС, т. 3, б. б – категорично приема, че искът по чл. 30 ЗН, вр. чл. 134 ЗЗД е допустим, когато е предявен от кредитор срещу бездействащ длъжник, включително в случаи на дарения в ущърб на запазената част.
- Тълкувателно решение №3/2013 г. (т. 4) – уточнява, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за допустимост на иска по чл. 30 ЗН, но не и на самия иск по чл. 134 ЗЗД, който цели защита на кредитора.
- Определение №180/2020 г. по ч. гр. д. №3004/2020 г., ВКС, I г. о. – подчертава, че производството по чл. 61, ал. 1, изр. 2 ЗН (за приемане по опис) е охранително, самостоятелно и различно от процеса на вписване или съставяне на опис. Тоест: липсата на такъв опис не блокира допустимостта на иска, а е въпрос по съществото на спора.
⚖️ Изводите на ВКС: строго личното не винаги е пречка
Съставът на ВКС с председател Жива Декова и членове Александър Цонев и Филип Владимиров постановява, че в случая не е налице пречка за допустимостта на иска по чл. 134 ЗЗД. Съдът подчертава, че въпросът дали длъжникът е приел наследството по опис касае материалноправната същност на спора, а не процесуалната възможност за предявяване на иска.
Освен това – макар и личен – отказът или приемането на наследство не следва да бъде абсолютно препятствие за защита на кредитора, ако бездействието на наследника цели да обезсмисли вземането.
🔄 Последствия: делото се връща за продължаване на процеса
ВКС допуска касационно обжалване, отменя определението на въззивния съд, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, и връща делото на Районен съд – Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия по съществото на иска.
Съдът трябва и да се произнесе по две молби на ищеца:
- за продължаване на срока за приемане на наследството
- за опис на движимото имущество
🔍 Заключение: прецедент за баланс между личната воля и кредиторската защита
Това определение е съществен прецедент, защото поставя ясна граница между:
- правото на наследника сам да избере дали ще приеме наследството,
- и правото на кредитора да се защити от умишлено бездействие, което прави правата му илюзорни.
ВКС потвърждава, че кредиторът може да търси защита чрез чл. 134 ЗЗД и по отношение на действията по чл. 30 ЗН, когато те се блокират от наследник в ущърб на справедливото удовлетворяване на дълга.
