Бездействието на БНБ и последиците за вложителите в КТБ

Банкови дела

Анализ на Решение на ВАС по дело №8406/2024 г.

Въведение На 6 февруари 2025 г. Върховният административен съд (ВАС) – Трето отделение, разгледа касационната жалба на Българската народна банка (БНБ) срещу решение №613/25.01.2024 г., постановено по адм. дело №13373/2017 г. от Административен съд София – град (АССГ). С обжалваното решение първоинстанционният съд осъжда БНБ да заплати на П. П. П. обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 624,38 лв. по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Фактическа обстановка На 20 юни 2014 г. Българската народна банка поставя Корпоративна търговска банка АД (КТБ) под специален надзор, вследствие на което вложителите не могат да разполагат със своите средства. Според европейското законодателство и конкретно чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, БНБ е била задължена в срок от пет работни дни да обяви депозитите за „неналични“. Това обявление е необходимо, за да започне изплащането на гарантираните депозити в срок от 20 работни дни. БНБ обаче не предприема действия в този срок, което води до забавяне в изплащането на гарантирания размер на депозитите.

На 6 ноември 2014 г. БНБ взема решение за отнемане на лиценза на КТБ, след което започва изплащането на гарантираните депозити на 4 декември 2014 г. Вследствие на това забавяне, вложителят П. П. П. претендира обезщетение за загубени лихви върху сумата от 196 000 лв., която представлява гарантираната част от вложенията ѝ в КТБ.

Доводи на страните

Доводи на касатора – Българска народна банка:

1. БНБ счита, че решението на АССГ е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения.
2. Според БНБ, разпоредбата на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО не е транспонирана своевременно в националното законодателство, поради което не е приложима към задълженията на БНБ.
3. БНБ твърди, че нейните действия не са противоправни, тъй като изпълнява функциите си в съответствие с националния правен ред и не е установена причинно-следствена връзка между нейните действия и претендираните вреди.

Доводи на ответника – П. П. П.:

1. Ответникът не представя писмено становище, но съдът обсъжда възраженията, направени в първоинстанционното производство.
2. Основният аргумент на П. П. П. е, че бездействието на БНБ е довело до забавено изплащане на гарантирания депозит, вследствие на което тя е понесла финансови загуби от неполучените лихви.

Становище на Върховната касационна прокуратура: Прокуратурата изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба на БНБ, като счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Правни съображения на ВАС ВАС потвърждава решението на първоинстанционния съд като законосъобразно, излагайки следните правни аргументи:

1. Приложимото право:
   • Чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи.
   • Чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО определя задължението на компетентния орган (в случая БНБ) да обяви депозитите за неналични в срок от пет работни дни след установяване на фактическата невъзможност на банката да изплаща депозити.
   • Чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) предвижда дължимост на законната лихва при забавено плащане.
2. Наличие на противоправно бездействие:
   • Съдът установява, че БНБ не е изпълнила задължението си да обяви депозитите в КТБ за „неналични“ в срок до 27 юни 2014 г., което е довело до забавено изплащане на гарантираните депозити.
   • Това бездействие представлява нарушение на правото на Европейския съюз, което е с пряко действие.
3. Причинно-следствена връзка:
   • ВАС приема, че ако БНБ бе спазила срока от пет работни дни, изплащането на гарантираните депозити щеше да започне до 25 юли 2014 г.
   • Забавеното действие на БНБ е довело до пропуснати ползи за вложителя под формата на лихви за периода 26 юли – 5 ноември 2014 г.
4. Размер на обезщетението:
   • Въз основа на експертно заключение, съдът приема, че претърпените вреди от забавата на БНБ възлизат на 5 624,38 лв., изчислени като законна лихва върху сумата от 196 000 лв. за съответния период.
   • Претенцията за останалата част от лихвите е отхвърлена като недоказана.

Заключение ВАС намира, че решението на АССГ е правилно и обосновано. БНБ е носител на задължението да обяви депозитите за неналични в сроковете, предвидени в Директива 94/19/ЕО, и не го е изпълнила своевременно. В резултат на това е причинена имуществена вреда на П. П. П., за която БНБ носи отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. На основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), ВАС оставя в сила решението на първоинстанционния съд.

Решение: Върховният административен съд, трето отделение:

РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение №613/25.01.2024 г., постановено по адм. дело №13373/2017 г. от Административен съд София – град.

Решението не подлежи на обжалване.